Семейната Федерация - Цели и проекти Семейството е училището на любовта. Здравите семейства определят здравото общество, нация и свят. Бог е родител на човечестото - целия свят сме като едно голямо световно семейсто. Не трябва да допускаме да има войни, бедност, глад и болести... пълният текст Децата виждат, децата подръжават Мислим, че е възможно да научим децата на някое правило единствено чрез многократно повтаряне. Но те се учат от нас дори когато си мислим, че не ни забелязват въобще. пълният текст Грешки в семейното възпитание! Развитието на детето пряко зависи от родителите му, от характерите им, отношението им към детето, личностните им особености... ще разгледаме често срещани грешки на домашното възпитание. пълният текст Глобалната обиколка за мир Човекът който носи мир Глобална обиколка за Мир - Германия Глобална обиколка за Мир - Чехия Глобална обиколка за Мир - Унгария Световни писания Токио - Глобална обиколка за мир Храна срещу билети за Глобалния фестивал за мир в Парагвай Духовен съвет към ООН Монголският парламент приветства Глобалния фестивал на мира Скорошни статии Какво ни донесоха хомосексуалните браков Абортът убива 42 млн. деца годишно Възпитание на Децата Няма съд за масовите убиици Биографията на НАЙ-ГОЛЯМИЯ АНТИКОМУНИСТ

История на Обединителното движение: (1920 -1991)

1920: Началото
Сан Мьон Мун е роден на 6 януари 1920 (по лунния календар), в семейство на фермери обработвало земята от векове. Като момче той учи в Конфуцианско училище и невероятно много обича да наблюдава природата. Някъде 1930 г. неговите родители стават отдадени християни, а младия Мун започва да преподава в Неделното училище. По това време Корея е окупирана от Япония. Израствайки в подтиснатата си родина Сан Мьон Мун от рано научава болката от неправдата, както от собствените си сънародници така и от страна на Японските окупатори. Така, още като младеж той осъзнава човешкото страдание и провала на човечеството да създаде любящ и справедлив свят. Той търси за да разбере, защо хората страдат и как страданието може да бъде прекратено. От посещенията в църквата той научава, че религията се занимава с фундаменталното човешко състояние и обещава един идеален свят за тези които се подчиняват на Бог. Той разбрал, че установените религии, макар и да съществуват от столетия и се основават на писания с дълбоки проникновения открити чрез откровение, са на практика неспособни да отговорят на много от въпросите за живота, нито да разрешат най-дълбоките проблеми изправени пред човечеството. Натъжен от огромната пропаст между религиозните идеали и действителното състояние на света той започва своето ревностно търсене на разрешенията чрез живот на молитва и учене. Рано сутринта на Великден, 1935 г., Исус се явява на младия Мун докато той се моли в Корейските планини. В това видение, Исус иска от него да продължи работата, която той е започнал на земята преди 2000 години. Исус го моли да завърши задачата по установяването на Божието царство на земята и да доведе мир за човечеството. Младия Кореец е изумен. След дълго осмисляне, медитация и молитва, той обещава да поеме тази тежка мисия. След като приема личния призив на Исус, Преп. Мун се опитва да разбере неговото значение. Ако Исус иска от него да завърши неговта мисия, това означава, че мисията на Исус е незавършена. Was not salvation through the cross all that humankind needs? What was it that Jesus had left undone on earth? If sin is not completely solved, then what is the actual root of sin? What was God’s plan for all the world’s religions? Rev. Moon ceaselessly studied the Bible and other religious teachings in order to unravel these mysteries of life and human history. He came to understand God’s own suffering and His longing to be reunited with His children. He learned the difficult steps that humankind would have to take in order to return to God and establish true peace. He intensified his quest for the truth, spending days and nights in passionate prayer, rigorous fasting and study. His method was to posit specific questions, research answers in the physical and spiritual worlds, and then seek confirmation for those answers through prayer. On several occasions he was guided directly by Abraham, Moses, Jesus, Mohammed, Buddha and other saints and sages of all faiths, who met him in spirit and contributed to his understanding of God and the complex history of God’s relationship with humankind.	Родната къща на Сан Мьон Мун в Санга-ри, Северна провинция на Пхенян, сега част от Северна Корея Исус се явява на младия Мун докато той се моли на рано сутринта на Великден 1935 г. на корейския хълм Преподобния Мун: ранни снимки Кореец помага на Японските войскови части при пристигането им 1904.
1941: Япония
After high school graduation, Rev. Moon went to Japan to study electrical engineering at an industrial college affiliated with Waseda University. A school friend during that time said that in his room he kept three Bibles—one in Korean, one in English and one in Japanese, which he studied continuously. He also was a Christian leader in the Korean independence movement against the Japanese occupation of Korea. Young Christians and communists were its strongest leaders. In Japan, some of his closest school friends were communists, and while their atheism pained him, he recognized their sincere dedication to a utopian ideal. A fellow student at that time, Duk-moon Aum, reports that Rev. Moon defended communists to his Christian friends, saying that they were good people and that Koreans should work together to save their country. He was eventually arrested and jailed by the Japanese for his student underground activities and tortured for not revealing the names of his collaborators. This imprisonment was what would be his first of six imprisonments under four governments: Japan, North Korea, South Korea and the United States. In spite of such treatment by the Japanese, his cousin and companion at the time reports that Rev. Moon showed only love and respect toward Japanese people. When the war ended in August 1945, he persuaded others not to take revenge on local Japanese officials and worked secretly to get some safe transport back to Japan.	С младежката група - Преп. Мун, отгоре, top, втори от дясно Като младеж преп. Мун преподава в Неделно училище. На снимката той е на първия ред от ляво
1945: Мисията
By 1945 he had systemized his teachings, which came to be known as the Divine Principle, and he began his public ministry. The Divine Principle is the fundamental teaching of Rev. Moon and the Unification Church. Korea, although an Asian country, is recognized as having perhaps the most fervent Christian faith of any nation. Rev. Billy Graham was so impressed by the spiritual vitality of her churches during his first visit to Korea that he predicted that one day Korea would send missionaries to revive the West. In this atmosphere of fervent Christianity, Rev. Moon’s original plan was not to start a separate denomination but to work with other Christians to build God’s kingdom on the earth. He worked hard to introduce his new insights to existing Korean Christian churches, but they were not well received. American Christian missionaries disregarded him as an unschooled “country preacher.” Korean ministers, jealous of the young man’s impact on their congregations’ members, accused him of espousing false teachings. Rev. Moon soon realized that he was headed down the lonely path of a pioneer religious visionary. In 1946 Rev. Moon received God’s call to go to communist North Korea to preach. Before World War II, the center of Korean Christian activity was Pyongyang, now the capital of North Korea; it was called the “Jerusalem of the East.” Among the spirit-filled churches were many with strong messianic expectations. Some of these churches had received revelations that the Messiah would be born in Korea, and they were directed in various ways to prepare to receive him. He began to teach publicly, despite the dangers presented by the communist-dominated government. As a controversial preacher, Rev. Moon was an easy target. He was one of the first religious figures to be imprisoned by the communists.	В дълбока молитва - ранните години Преглежда първите принтирани копия на Божествения Принцип, 1965
1948: Лагерът на Смъртта
In April 1948, he was arrested a second time and sentenced to five years hard labor in Heungnam prison, a camp where prisoners were deliberately worked to death. Few lasted more than six months. Rev. Moon, however, survived for nearly three years. Many of his fellow prisoners looked to him for spiritual strength and became his disciples. On June 25, 1950, the North Korean army invaded the South in a lightning attempt to unify the entire peninsula by force. UN and American forces, under Gen. Douglas MacArthur, rescued the beleaguered South. One month after the capture of Seoul, UN and ROK forces reached the gates of Heungnam prison. The camp was liberated just hours before Rev. Moon’s scheduled execution. Rev. Moon did not immediately flee to the South with the other prisoners. Instead, he returned to Pyongyang and spent forty days searching for his scattered flock. He eventually found a few members and then traveled south on foot with two of them. One of his followers had a broken leg and protested that he would slow the party down. Rev. Moon insisted on bringing him and for the long trek alternately pushed him on a bicycle or carried him on his back.	Американските сили взривяват пристанището на Хунгнам за да не бъде използвано от Северо Корейските сили Концентрационния лагер, Хунг-нам, където преп. Мун е заточен. Затворниците пълнят тежки торби с химически тор
1950: Църквата в Пусан
As one of hundreds of thousands of war refugees, Rev. Moon arrived in the southern port city of Busan. At that time, he told his small following that one day the message of the Divine Principle would be spread all over the world. Even to his closest followers, that prediction sounded unbelievable.	С първите членове пред колибата му направена от картон, Пусан
1954: Сеул
On May 1, 1954, in Seoul, Rev. Moon founded the Holy Spirit Association for the Unification of World Christianity—the faith community which became popularly called the “Unification Church.” The church immediately attracted followers from Ewha University, a major Christian women’s school closely linked with the government and Protestant denominations. Because many students were joining, the school sent professors to investigate. When several professors also joined, instead of sincerely welcoming this new church, the school persecuted it. At the same time, alarming news stories abounded. Rev. Moon was thrown in jail, to be released weeks later when no charges could be verified. His release, however, received scant notice in the press. Amid this severe persecution, Rev. Moon nurtured a growing community of faithful disciples, known as the “weeping church.” By 1957, churches were established in thirty Korean cities and towns. In the late 1950s, the first international missionaries were sent, one to neighboring Japan in 1958 and two to the United States in 1959.	Младата Хак-джа Хан Мун Със студенти и професори от Университета Илхуа
1960: Святата Сватба
On March 16, 1960, Rev. Moon was blessed in holy marriage to Hak Ja Han. Their blessing was followed by a series of group marriage blessing ceremonies for their followers. As a child, Hak Ja Han and her mother, a devout Christian, had also fled south during the Korean War. Since their marriage, Mrs. Hak Ja Han Moon has dedicated herself entirely to supporting her husband and his mission. With a life of unwavering devotion, courage and dignity, she has stood by her husband through every hardship, borne 14 children and is the grandmother of more than 45 grandchildren.	16 март 1960, Преп. Мун е благословен в свят брак с Хак-джа Хан
1971: До Америка
In 1971, God directed Rev. Moon to expand his ministry to the world level by going to the United States. He expressed gratitude for America’s role in liberating his homeland. But he also knew that God expected much more from this land that had been so richly blessed. It was clear to Rev. Moon that America had drifted from its original ideals. The 1972 “Day of Hope” speaking tour began February 3 in Alice Tully Hall in New York and went on to seven major US cities. The Unification Church had centers in ten states, and in 1972 pioneer leaders were sent out to the forty remaining states to found Unification Church centers. In the same year, evangelical bus teams went state by state in a membership campaign, and thousands of young people accepted his message and dedicated themselves to the Unification Church. After the very successful Madison Square Garden event on September 18, 1974, public speeches were given and events hosted for thousands of society’s leaders in all fifty states.	Преп. Мун напуска Корея за световно турне, 1965 Речта му на Стадиона на Янките, Ню Йорк
1976: Бог да Благослови Америка
To date this was the greatest religious rally ever assembled in Washington, D.C. An estimated 300,000 people of all creeds and colors came to hear him speak at the “God Bless America Festival” on September 18, 1976. At this historic rally, Rev. Moon called upon America to fulfill its blessing as one nation under God, and to create “one world under God.” He referred to himself as a “doctor” or a “fire fighter” from the outside who has come to help America meet its third great “test” as a nation, that of “God-denying” communism, and to revive its religious heritage.	300,000 души се събират да чуят Преп. Мун на "Фестивала на Божията благословия за Америка" на 18 септември 1976 г. във столицата Вашингтон DC
1978: Домашната църква
In 1978, Rev. Moon called members from around the world to England, where he gave them daily guidance and sent them around the country in a grass-roots community service initiative called “home church.” This grass-roots service outreach approach quickly spread around the world.	Мисионерска дейност в Англия, 1978
1983: Съдебното дело в САЩ
Under strong pressure from a few politicians the United States government launched official investigations of Rev. Moon involving multiple federal and state agencies. Hearings were conducted on Capitol Hill to warn of the dangers of new religious movements. Meanwhile, a five-year Internal Revenue Service investigation finally produced an indictment against Rev. Moon. The outcome of the trial seemed a foregone conclusion. He was convicted and sentenced to spend eighteen months in a federal prison. In the meantime, protests were being made all around the nation over the injustice Rev. Moon was suffering. Upon his release, major Christian and civil rights leaders, including Rev. Jerry Falwell of the Moral Majority and Rev. Joseph Lowery of the Southern Christian Leadership Conference, publicly decried the treatment and imprisonment of Rev. Moon. Rev. Moon founded the Unification Theological Seminary (UTS) in Barrytown, NY. It is now a fully accredited graduate school offering Master’s Degrees in Divinity and Religious Education. Faculty members have belonged to a broad range of religious denominations. UTS has hosted much dialog, starting with the New Ecumenical Research Association and continued with other initiatives, such as the Assembly of the World’s Religions. A key social teaching of Rev. Moon is that the world’s most difficult problems will be best solved by religious leaders working interreligiously rather than by purely political and economic initiatives.	Ралита за религиозна свобода са проведени по цялата страна Среща с През. Никсън
1990: Да изцелим миналото
In 1990, Rev. Moon fulfilled a remarkable pledge he had made in 1976 that one day he would organize a “great rally for God in Moscow.” He and Mrs. Moon met with Soviet President Mikhail Gorbachev. Since the fall of the Soviet Empire, Rev. Moon has initiated numerous activities to assist former communist countries in their transition to democracy and freedom. Rev. Moon traveled to North Korea in 1991, and met with President Kim Il Sung, under whose regime he had been tortured and sent to a labor camp. He was permitted to return to his hometown and the house of his birth, placing flowers on the graves of his parents for the first time, and embracing proud and tearful surviving relatives.	Преп. и г-жа Мун се срещат с бившия Президент на Съветския съюз, Михил Гордбачов, 1990 Преп. и г-жа Мун се срещат с Ким Ир Сен в Северна Корея, 1991

Мун Сан Мьон: Човекът който носи мир - „документални бестселъри”

БИОГРАФИЯТА НА Д-Р МУН СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН ХИТ - ДОКУМЕНТАЛЕН БЕСТСЕЛЪР, КОЙТО ПО ДУМИТЕ НА ЧИТАТЕЛИ Е ПРОМЕНИЛ ЖИВОТА ИМ.

В Корея излезе от печат биографията на преп. д-р Мун Сан Мьонг – Peace-loving citizen of the world или “Човекът който носи мир”. Книгата беше издадена през март от известното и много уважавано издателство GimmYoungSa... само след седмица книгата се превърна в национален хит - заема 7 място в списъка на корейските „документални бестселъри” и 20 място в общия списък на бестселърите

Прочети целия материал

Негативна реакция на християни

Реакцията измежду някои Корейски църкви, както би могло да се предскаже, бе разпалена негативност. Предубедени продавачи са криели книгата от погледа на евентуални куповачи до поискване по име. Издателството бе залято с протести и заплахи за бойкот. Водещи в негативната кампания бяха от църквата на Пол Йонги Чо (смятана за най-голямата църква в света). Тяхната страница бе пълна със гневни статии, че издателството "се е продало" на Преп. Мун в търсене на печалба. Тези злословници за удобство забравиха, че същото издателство е публикувало и много от бестселърите на техните църкви.

Разпалват обществения интерес

За ирония, тази бурна негативна реакция само разпали обществения интерес. В Корея около 30 процента от читателите са християни, 20 процента Будисти, а останалите "необвързани" са със сравнително отворено съзнание.

Коментари получени по интернет:

"Аз съм християнин. В моята църква ми казват, че Преп. Мун е дяволът. Аз обичам да чета книгите на Пол Йонги Чо. Разбира се, чувствах се предаден от издателството... Защо са продали душата си на дявола? Странно. Това е най-доброто издателство в Корея. То публикува толкова много християнски книги. Какво противоречие. Казват, че три години са подготвяли публикуването. Трябваше сам да открия причината, така че си купих книгата. Направо не можах да спра да я чета. Беше ли това истина или фабрикация? Това не е живота на един човек, това е епика! Чувствах тъга, скръб, съжаление, гордост. Бях завладян от всякакви емоции и не можех да оставя книгата докато не я завърших в 4 сутринта. Моето заключение е, че този човек е реален. Но въпроса е - кой е той?! Какъвто и да е отговора, всеки който обича мира и иска да се освободим от предразсъдъците трябва да прочете тази книга. Аз я прочетох отново и подчертах всички важни за мен пасажи. Кой може да оцелее през толкова много преследване, затвор и мъчения, освен един светец? Благодаря на издателството. Сега ги разбирам!"

"Благодаря, християни, за целия шум около книгата, който привлече вниманието ми към нея. След всичко това нямаше как да не отида да я купя! Аз не съм такъв настървен читател; не съм лесно прочувстван емоционално. Но от както отворих тази книга, аз не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Тази книга промени живота ми."

"Четох книгата и мисля, че е великолепна. Връщам се в книжарницата да купя и друг книги за Обединителната църква. Ако не открия ще проверя къде е най-близката им църква, за да лично да науча повече за Преп. Мун. Не съм религиозен човек. Мисля че разбирам защо някои християни мразят тази книга. Сърцето ми бе грабнато като я четях. След като прочетох последната страница дълго гледах синьото небе и високите планини."

"Въпреки че обичам да чета, не прекарвам в четене повече от три часа на ден. Но този път бе изключение. Купих тази книга от любопитство, но щом започнах да чета просто не можах да спра докато не я завърших цялата. Това не е обикновенна занимателна литература, книгата докосва дълбините на душата ви и пронизва сърцето. Дори не можех да повярвам, че в наши дни може да има хора като Преп. Мун... Неговото отношение и обхвата на нещата които е постигнал минават отвъд всички други съвременни бележити личности... Аз мисля, че той е първият реален, истински човек на вярата."

"Тази книга ще бъде голям хит. Запомнете думите ми. След като я прочетох отидох при сина си, който е в средното училище, зает с домашните си. Дадох му автобиографията на Преп. Мун и казах, 'Сине остави учебниците, по-важно е да прочетеш това!'"

"От токова дърлго слушам християни да вдигат врява относно Обединителната църква. Те трябва да престанат. А вие Обединителните членове: Престанете престанете с вашите приказки за провидението. Тази книга постигна това което никой от вас не можа да направи: Опишете добър, истински жизнен портрет на основателя на вашата църква и направете хората да обърнат внимание."

Към Биографията на Сан Мьон Мун

.

Семейна федерация за световен мир и обединение - СФСМО

СЕМЕЙНА ФЕДЕРАЦИЯ
ЗА СВЕТОВЕН МИР И ОБЕДИНЕНИЕ

За установяване на един Нов Свят, е необходима революция на сърцето, съвестта и любовта. Тя е възможна единствено в семейството.

Днешната култура на Свободен секс е причина за разпадане на семействата и морала. Язвите на света произтичат от злоупотребата – неправилното използване на любовта. Себичността в сексуалната любов поражда невярност, прелюбодеяние, ревност и от там завист, омраза, насилие както в семейството така и в света.

.
.
Семейството е училището на истинската любов
Семейството е мястото където чрез преживяванията си се научаваме да обичаме като деца, братя и сестри, съпрузи, и накрая с безкористна родителска любов. Семейството е крайъгълния камък на обществото и основата за разрешаването на всички социални проблеми. То е основата за щастието ни.

Бог е наш Родител а човечеството е едно семейство
Човечеството е глобално семейство, с център Бог, като наш общ родител. Отвъд вяра, култура, националност и раса, трябва да обединим усилията си за установяването на култура на истинската любов и истинските семейства. Д-р Сан Мьон Мун, в обръщение към световните лидери, заявява: “Аз мога да предвидя една велика промяна, една революция идва на света, не чрез огън или куршум, но чрез истината на Бог, разпалваща човешките сърца. Аз съм дошъл да възпламеня тази духовна революция, една тиха революция, която променя човека от егоизъм към алтруизъм”

ПРОЕКТИ ЗА МИР

Д-р Мун е инициатор и спонсор на много ключови проекти за постигането на мир в различни области на културния живот. Той желае да мобилизира религиите, политиците, учените, туризма, спорта, изкуствата, образованието, медиите и технологиите с цел изкореняване на културата на войни и омраза и появата на нова култура на мира, наречена от него Култура на сърцето и съвестта.
.
Спорта и изкуствата: Основа за културата на сърцето

Д-р Мун активно използва спорта и изкуствата като средства за установяване културата на мир на основа на сърцето и любовта. "Ние сме изправени пред спешната задача да преодолеем многобройните препядствия за световния мир. Аз имам план за разрешаването на тези фундаментални проблеми. Аз отдадох целя си живот за тази цел..." - Сан Мьон Мун

.
Световната футболна купа за мир

С подкрепата на Пеле, „Царя на Футбола”, д-р Мун основа Купата за Мир с желанието за преодоляване на идеологическите различия между нациите, и мост между расите и религиите. Купата за Мир (The Peace King Cup) цели да обедини всички хора по света в името на мира, като световен фестивал на характера, спортменството и честната игра.

Искуството: път към Културатана сърцето

Искуството вдъхновява човешките сърца. За да установи култура на мира д-р Мун основава един от най-реномираните училища по изкуствата на истока, "Малките Ангели". На международното балетно съревнование във Варна танцьори от Универсалния Балет, основан от д-р Мун, печелят златни медали. Прима балерината, Джулия Мун, дори е поканена като жури на следващата година. Тя бива лично поканена и от Първата ни лейди в резиденцията Бояна. Малките ангели и Ню Йоркския симфоничен оркестър, основани от д-р Мун, изиграват основна роля за мирните преговори със Северна Корея.

Мир чрез туризъм
Международният институт за мир чрез туризъм, цели да постигне международно разбирателство, чрез коопериране и подобряване на околната среда. Третата Конференция за мир чрез туризъм се проведе в Ласака, Замбия, и бе оценена като огромен успех. Над 370 делегати от над 25 страни участваха в нея. Повече от 100 журналисти отбелязаха събитието. Президентът на Замбия, Муанаваса, се обърна към делегатите в церемонията за откриването и подчерта, че мирът е най-основното за постигането на стабилно развитие.

Разрешение на конфликтите чрез “Зони на Мира”

“Зони на Мира” ще обърнати конфликтните раьони в модел за обучение към мир и служене. Първия по рода си “Парк на Мира” бе открит при водопадите Виктория, едно от седемте природни чудеса на света.

Визия: Според думите на д-р Мун тези конфликтни зони могат да бъдат обърнати в раьони пример за обучение към мир и служене. Това ще стане когато доброволци от цял свят дойдат да работят в така създадените Зони на мира. Със своята всеотдайна дейност те ще обърнат сърцата на населението от неприязън към любов. Различните религии ще могат да обединят усилията си в общ израз на отдаденост към постигането на мир. “Ние сме отдадени за създаването на глобално семейство отразяващо най-високите идеали на всяка от представителните религии”, заявяват Организаторите от Обединителното движение.

Световна магистрала за мир:
Ще опаше света и премахне границите!
Преп. Мун работи за изграждането на Световна Магистрала, която да свърже света като едно глобално семейство и премахне икономическите, политически и културни разделения... В бъдеще ще можем да пътуваме свободно за невероятно кратко време до всяка част на земята. Това ще премахне границите и даде еднакъв стандарт на живот във всички краища на земята. Така идеалът за Световен мир и единство на човечеството като едно семейство с център Бог като наш всеобщ родител ще може да стане реалност.

ГЛОБАЛЕН ФЕСТИВАЛ ЗА МИР

„ВСИЧКИ СМЕ ОТ СЕМЕЙСТВОТО НА БОГ"

Глобалният фестивал за мир (ГФМ) представя и хора и проекти, които допринасят за помирението, взаимното уважение, хармонията и сътрудничеството между членовете на цялото човешко семейство, като „семейство на Бог”.

В партньорство на религиозни и духовни общности, неправителствени организации, държавни агенции, образователни институции и представители на частния сектор. ГФМ окуражава програми, които подкрепят културата на мира и служенето.

"Когато хората видят мюсюлмани и евреи - от ... конфликтни места - да се прегръщат ... със сълзи на прошка и помирение, тогава те съвсем естествено се свързват помежду си..."

Третият син на Д-р Мун, Д-р Хьон Джин Мун, основател на Глобалния фестивал за мир заявява, „това е виждане, чийто корени са в основополагащите принципи на нацията; което приема идеала за една нация под закрилата на Бог и пренася този идеал със стъпка напред към по-големия, всеобщ идеал за едно семейство под закрилата на Бог. Едно световно семейство на мира е мечта за всички хора на вярата, но преди всичко това е мечтата на Бог.” Основното послание е, ние - семейството на Бог.” Светът трябва да разбере силата на служенето за преобразуване на хората и общностите.

GPF Paraguay

GPF USA Kickoff

Character Education

Peacemakers

Middle East Peace Initiative

видео линкове

Interfaith Engagement at Holy Sites

MEPI programs include visits to many of the following sites, which often have significance for more than one religion. This is a form of “peace tourism” and an important aspect of learning about each others' faith.

Read

Healing the Family of Abraham

MEPI demonstrates that family divisions can be healed through cooperative efforts. Arm in arm, Jews, Christians, Muslims, and Druze walk prayerfully through Jerusalem’s Old City. The marchers sing the words of peace in three languages, “Peace, Shalom, Salaam Aleikum.”

Read

Interreligious Dialogue

The peace programs offer formal and informal opportunities for participants to understand more deeply both their own faith and other faiths that honor Abraham. Understanding and respect among people are the foundations for coexistence and can lead to cooperation and, ultimately, reconciliation. Witnessing people of different faiths praying together and embracing as brothers moved many participants to tears.

Read

Peace Walk

Peace Walk through the Old City.

Interreligious Dialogue

Middle East Peace Initiatives

Read

Tikkun Olam in Jerusalem

Tikkun Olam: Usually translated as “repairing the world,” Encompasses service to society by helping those in need and service to God by liberating the spark within. Interfaith initiatives that deal with ethics and values but avoid the messy task of finding common ground around the core revelation are at best only half-measures. They are ineffective for raising the holy sparks.

Read

Women for Peace

It is the role of the mother's heart to soften the environment, to open the hearts, and to move people so that they can go beyond their hardened views. At times it is more convenient to hold on to the familiar sufferings than to fully assume responsibility for one’s self and community.

Read

Going Beyond Historical Resentments

One of the most striking experiences for many MEPI participants is the degree to which historical resentments can continue to affect people today. Some of the most memorable encounters are with people who have found ways to let go of such resentments.

Read

Videos

	Pilgrims of Peace Journeys through Israel and Palestinian Territories. Play
	Play Soccer Make Peace PSMP tournament in Jordan. Play
	Women of Peace More than 500 women embrace Jerusalem. Play
	Political Rights for Women in the Middle East 2 women speak on political rights in the Middle East. Play
	Lord Nazir Ahmed Lord Ahmed, First Muslim member of the British House of Lords. Play
	Rt. Rev. Riah H. Abu El Assal Former Anglican Bishop of Jerusalem speaks on Middle East peace. Play
	David D'or Ambassador for Peace David D'or from Israel calling for peace through music. Play

MEPI: Photo Slide Shows

Connecting With Youth
RYS in Jordan
Play Soccer Make Peace
Rallies for Peace
Reconciling Family of Abraham
Religious and Historic Sites
Women for Peace

Place More articles here!

Пътя към мира - The Path to Peace p2

За 60 години той е установил множество организации и инициативи, всичките посветени на установяването на траен мир. Голяма част от ресурсите на неговото движение са отдадени за премахване на бариерите между световните религи. Той обедини лидерите на множество религии в глобално движение за възобновяване на брака и семейството, като крайъгълния камък на мирния свят.
.

Д-р Сан Мьонг Муун

Живот на Любов за Бог и Човечеството
15 годишен, Исус му се явява и го моли да приеме мисията за спасението на чвовечеството. За 20 години той създава световен фундамент.

Чрез основаните от него Вашингтон Таймс и организацията за "Победа над Комунизма" Муун се превръща в основната сила за мирната победа над Комунизма. Милиони обществени, политически и религиозни лидери са докоснати от неговата дейност. Милиони са вдъхновени от него да създадът семейства изпълнени с истинска любов и възпитат децата си в живот за другите.

Открийте какво е способен да постигне човек отдал се напълно като инструмент на Бог. През 2004 сената на САЩ връчва на д-р Муун почетна награда за Мир.
.

.

ЖИВОТ ЗА МИР

Трънливата пътека към Мира
Д-р Сан Мьонг Муун и неговата съпруга сключват брак през 1960 г. След неимоверно преследване и трудности в живота им днес плодовете в полза на мирното бъдеще са видни. Започвайки от нищото той създава световен фундамент за да обърне света според Божията воля. Чрез основаните от него Вашингтон Таймс и организацията за "Победа над Комунизма" той спомага за мирната победа над Комунизма. С това той предотвратява надвисналата заплаха, целия свят да бъде погълнат от атеизма и от безбожната тоталитарна система. Според Божия призив той обединява усилията на религиозните лидери за спирането на Марксическата идеология. Днес макар и 89 годишен той е лидер в усилията за постигането на световен мир чрез междурелигиозно помирение и чрез издигането на семейните ценности. Милиони обществени, политически и религиозни лидери са докоснати от неговата дейност. Милиони са вдъхновени от него да създадът семейства изпълнени с истинска любов и възпитат децата си в живот за другите. Проучете сами за да откриете какво е постигнал един човек отдал се напълно като инструмент на Бог.

Модел на Истинско семейство и Истински родители

Често наричани Истински Родители, със съпругата му, Хак Ча Хан Мун, те има 14 деца . Всички те са посветени на същата цел и визия за установяване на Божия Идеален свят на земята. Д-р Муун няма лична собственост и не е оставил наследство на децата си. Всичко което д-р Мун е създал чрез усилията на живота си е оставил в полза на човечеството за изграждането на бъдещия свят на мир, хармония и любов.
Третото поколение от семейството на д-р и г-жа Мун вече наброява повече от 40 внука. Те варират от всички възрастови групи, като някои вече са семейни. И трите поколения в семейството са изцяло отдадени на същата визия за постигането на Божия идеал за свят на мир и любов. Въпреки младостта си много от тях вече са се отличили в музиката, академичните и лидерските си постижения. През 2006 вниците на д-р Мун направиха световна обиколка с прокламация за мир.
.

.

Плода на живота му, фундамент за бъдещия свят на мира

До днес организациите и лидерите бяха неспособни да разрешат световните конфликти и да постигнат мир. За да обнови ООН и предствави ново ниво на лидерство към изграждането на бъдещия свят, Д-р Мун основа Федерацията за вселенски мир през 2005 г. Тя става една от водещите световни сили на Мира. Федерацията за Мир ще съсредоточи усилията на световните лидери, учени и специалисти за ефективното разрешаване на настоящите глобални проблеми и светлото бъдеще на човечеството.

Преп. Муун работи за изграждането на Световна Магистрала

Тя ще свърже света като едно глобално семейство и допринесе за премахване на икономическите, политически и културни разделения между хората. Всички столици ще бъдат свързани с високо скоростни влакове и магистрали. Технически това е напълно възможно, а финансирането ще е много по-евтино от разходите, които в момента се правят във военната сфера. Това е много по-ефективен начин за разрешаване проблемите на човечеството откокото войните.

ООН призна д-р Муун за шампион в Междурелигиозния диалог

През 2004 г. ООН излезна с резолюция, за невъзможността да се премахнат световните напрежения и войни без активната подкрепа на религията. Диалога между религиите е ключа към разрешаване на световните комфликти. Огромна е нуждата от нащо като Обединени Нации на религиите за да се изкоренят веднъж за винаги предразсъдаците и омразата на основа на вяра. ООН призна Преп. Сан Мьон Муун като лидер и шампион на Междурелигиозния диалог. Над 90% от разходите на организациите му отиват в тази насока. Той спонсорира междурелигиозни събития, пътувания до святите места в Израил, междурелигиозен диалог, култруни нициятиви. С тези ралита за мир, под наслов, "Едно сърце, един Бог," д-р Муун успешно обединява лидери от трите братски - Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи. Политическия и религиозния свят се събуждат за реалността, че без религиозно помирение световния мир е непостижим.

Ние сме създадени да живеем в свят на мир и любов

В бъдещия свят ще разгърнем уникалния си потенциал и таланти... корупцията и войните ще изчезнат, семейството ще се цени, любовта ще стане саможертвена и истинска а не егоистична и нетрайна. Това ще бъде свят на Културата на Сърцето, където съвеста на хората ще се развие. Техниката ще се и освободи от егоизъма и развие неимоверно... бедноста и мизерията ще изчезнат. Границите и бариерите между хората ще се премахнат, хората ще обикалят света... Това е светът, който д-р Мун е отдал живота си да изгради за всички хора, и е на прага да го превърне в реалност. Живеем в невероятено време, като свидетели на осъществяването на този идеал.

Човек на мира - A Man of Peace

Сенатор на Сан Франциско, Амос Броун: "Той бе винаги неразбран. Същото се случи и с Мартин Лутер Кинг, което се случва и с д-р Мун." Посланието му за мир заплаши тези които са религиозно тесногледи. Някои му отвръщат с нетолерантност, но той продължава да прегръща лидери от всяка вяра, инвестирайки себе си и движението си за да обедини общностите на вярата. "Той е човек с визия, но и с желанието и способността да направи тази визия реалност. Има и други религиозни традиции които имат средствата, но нямат волята и желанието, но д-р Мун определено е много твърд в решеността си." Джон Уинфрей, Старши пастор в Баптистката църква: "Той може да обича хората които не се съгласяват с него. Това е нещо голямо. Има много малко такива духовно велики хора, които могат да прегърнат някой с абсолютно противоположна вяра и да говорят с него."

Победа над Комунизма

Приносът на Д-р Муун за падането на Комунизма
WorldOfHeart@gmail.com
Д-р Муун е известен с ключовата си ролята за падането на Комунизма. Президент Рейган заявява, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма." Чрез основаната от него Международна организация за победа над Комунизма и Вашингтон Таймс той изигра най-ключовата роля в тази идеологическа война...

Все още не е разбрано достатъчно добре, защо марксистко-ленинистките режими са избивали така безгранично. Организацията за Победа над Комунизма, основана от Д-р Сан Мьон Мун (Муун), най-добре разкрива корените на тези зверства в самата идеология на Маркс.

Всичките трудове на Маркс оправдават едно - масовите убийства:

Вашингтон Таймс и КАУЗА, разгромиха Комунизма идеологически
Материализъм, Диалектика, Историческия Материализъм
МАРКСИЧЕСКАТА ПОЛИТИКОНОМИЯ, Маркс за отчуждението

.

РОЛЯТА НА Д-Р МУН ЗА ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА
Днес няколко книги и многобройни свидетелства от политици признават следния факт, без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма..
Убеждението на Д-р Мун бе, че за да се противопоставим на комунизма, трябва да изясним основните позиции на Марксизма-Ленинизма. Сан Мьон Мун успешно изобличи Безбожната идеология оправдала най-големите в историята масови убийства. Макар мнозина да се опитват да прикрият това, обществена тайна е, че негова е ключовата роля за падането на Комунизма. Президент Рейган лично заяви, "Ние имахме желанието, но без Преп. Муун никога нямаше да спрем Комунизма. "Неговия принос е основно идеологическата победа. Той посочва основните грешки на философията и практиката на тази сатанинска и безбожна сила. Чрез Вашингтон Таймс и други свои издания д-р Муун обръща силите в идеологическата Студена война. Създаденият от него вестник Вашингтон Таймс е най-цитирания вестник на САЩ и е източника на 95 процента от информацията във Радио Свободна Европа и Гласът на Америка по време на Студената Война. А това е ключовия момент както за стабилизиране на западната политика за спиране на Комунистическите инвазии, така и за вътрешното рухване на пропагандната заблуда в Комунистическите страни. В допълнение, основаната от Сан Мьон Муун организация за "Победа над Комунизма" образова милиони обществени, политически и религиозни лидери за реалната Безбожна същност на тази Тоталитарна система. Това успешно възпира нахлуването на Марксизма в Латинска Америка и много други страни от третия свят. Така Д-р Муун се явява основната сила която обръща запада, и подкрепя лидерите му за борба с тази Тоталитарна система. Това е и една от основните причини за нечуваното преследване и разпространените фалшиви слухове срещу д-р Муун и Движението му за Мир. Чрез основаната от него "Световна медиина асоциация", д-р Муун образова дори журналистите в СССР от където вълната на осъзнаване ефектира в промяна на мисленето дори в КГБ. Тази вълна създава базата за появата на идеята за "Перестройка" и нейното безпрепятствано развитие. Четири години след напускане на поста си Горбачов лично отива да благодари на Сан Мьон Мун за напътствията при осъществяване на Перестройката. За тези които не знаят, благодарение на д-р Муун се осъществява успешното спиране на Комунизма в Никарагуа и падането на Съветските сили в Авганистан. По-обстойни подробности за това как един човек, преподобния Мун, успява да обърне историята, и как без неговата ключова роля дори най-великите сили бяха безсилни да направят това, тепърва ще се разкриват в бъдеще.

Д-р Сан Мьон Мун: ШАМПИОН НА МИРА

Американския сенат връчва почетна награда за Мир на Д-р Мун
WorldOfHeart@gmail.com
Усилията на Д-р и Г-жа Мун за установяване на Световен Мир бяха официално признати от Американския сенат. На Капитолийския хълм, през 2004 г., им беше връчена почетната награда Корона на Мира. Парламента на Южна Корея не се забави и последва примера... С работата си Д-р Муун е повлиал значително на съвременната епоха. 144 Есета на политически и религиозни лидери, както и на световно известни учени свидетлстват за приноса на Д-р Сан Мьон Муун за света и за техния личен живот.

В основата на учението на Преп. Сан Мьон Мун е семейството
Муун призовава лидерите да осъзнаят централната роля на семейството в установяването на здраво общество и разрешаването на всички социални проблеми. "Запознайте се с обхвата на дейностите на д-р Мун. Учете, за да разберете виждането, което той предлага за бъдещето, и тогава решете за себе си дали виждате Божията ръка зад всичко това", призовава Д-р Фредерик Зонтаг от Колежа Романа. Той е създал и спонсорирал стотици организации и проекти посветени на Световния Мир работещи във всички свери на човешкия живот.

ООН за изграждане на Космическата нация на мир и единство
Д-р Мун систематично изгражда световен фундамент за промяната на този свят. До 2013 година той се подготвя да установи началото на Божия идеал на земята - Космическата нация на мир и единство. Неговия инструмент... е Божията истинска любов, която ще донесе Революция на сърцето, любовта и съвестта... Чрез ООН като световно правителство... нов свят без граници, корупция и глад...


Инициятива за мир в Средния Исток:

Проекта Middle East Peace Initiative включва широк спектър от междурелигиозни събития, пътувания до святите места в Израил, междурелигиозен диалог, култруни нициятиви, спортни програми и проекти за служене. С тези ралита за мир, под наслов, "Едно сърце, един Бог," д-р Муун успешно обединява лидери от трите братски - Аврамови религии; Християни, Мюсулмани и Евреи. Чрез тези проекти за мир политическия и религиозния свят се събуждат за реалността, че без религиозно помирение световния мир е непостижим.

Articles

Videos

Slideshows

More Stories

Д-р Ниниян Смарт
Професор по Съвременна религия, Калифорнииски университет в Санта Барбара, US
"Забележително е колко отворени и свободни са конференциите които д-р Муун спонсорира. Той напълно оценява, което се вижда от действията му, същноста на науката. Неговото първо и най-голямо постижение е отдадеността му за отворено общество на учени и религиозни лидери.

Той винаги се стреми пламенно да приобщи Будисти, Евреи, Хиндуисти, Мюслмани, Християни и много други на своите събирания. Въпреки че той и последователите му утвърждават истинноста на техния светоглед, това по никакъв начин не им пречи да дадът свобода в най-висша степен на тези чиито традиции се различават от неговите идеи."

Явлението Муун: ТЕПЪРВА ИЗГРЯВА

Навремето имаше само един Преп. Муун, а сега изглежда са 12 WorldOfHeart@gmail.com
Три поколения от семейството на широко известния д-р Мун обиколиха света с прокламация за мир... „Миротворците... ще се нарекат Божии синове,” а Универсалната федерация за мир, основана от Сан Мьонг Муун, набляга на ролята на религиите в миротворството... Три поколения обединени в едно обявиха фундаменталната роля на семейството в установяването на стабилни общности, здрави нации и мирен свят.

Международните бракове премахват бареиерите
Д-р Муун е световно известен с възгледите си за ролята на женитбата и семейството. Целта на Международните свадби които той провежда се разкрива ясно от надслова "Световен Мир чрез Идеални Семейства" и "Един Бог - едно Човечество - едно Семейство". Днес родители и правителства са безсилни да дадът морално водене на младите и разпадането на семействат излиза извън контрол. Преп. Муун единствен дава реално разрешение.

Думи на д-р Сан Мьон Мун:
Брачна благословия чрез междукултурен обмен
Има ли нещо, което не може да се разреши в семейството? ... живота на родителите и децата, съпруга и съпругата, по-големите и по-малките братя и сестри се въплъщава моделът на живот за другия...
Най-добрият начин е да получите Святата Благословия с партньор от друга раса, националност или религия. Тези бракове допринасят за осъществяването на огромната задача да се преодолеят расовите, културните, националните, етническите и религиозните бариери и така да се създаде единно човешко семейство. В Божиите очи цветът на кожата не е от значение. Бог не признава националните граници. Бог не застава зад бариерите на религията и културата. Това са единствено измами на дявола. Дяволът ги е използвал, за да владее над човечеството като грешен родител в продължение на десетки хиляди години.
Брачната благословия чрез междукултурен обмен е в крайна сметка средството да се установи мирен, идеален свят тук на земята... Целта е да можете да изградите истински семейства. Брачната благословия чрез междукултурен обмен досега се оказва най-добрият начин да бъде възстановено човечеството и да станем Божии деца. Това е най-величественото морално деяние... това е ритуал, който прекъсва връзките на враждата. Това е свят ритуал, който преобразува нашата потомствена линия в Божия и ... Му дават възможност да осъществи Своето провидение в днешния свят.

Признание след дълго преследване
Шокиращ за много критици е фактът за нарастващото признание... Хиляди християнски пастори, както и видни политици и учени от цял свят днес подкрепят и оценяват дейността му. „Има много неразбиране в медиите относно работата на Преп. Муун, но той и семейството му практикуват това което проповядват; живот за благото на другите и изграждане на здрави семейства,” заяви Пастор Берет от Божията църква в Чикаго.

Надденоминационна и наднационална
федерация за световен мир

ННФСМ бе основана с надеждата за изграждане на свят, в който хора, култури, раси, религии и народи живеят заедно в хармония, взаимно уважение, сътрудничество и развитие. Тази идея за световен мир подхранва всички програми и дейности на ННФСМ.

ФЕДЕРАЦИЯТА ЗА ВСЕЛЕНСКИ МИР

Федерацията за Вселенски мир (Федерация за мир) е основана от преп. Мун и г-жа Мун на 12 септември 2005 г. Тя е глобален алианс, който обединява религиозни, академични, политически и обществени лидери и организации за каузата на мира, т.е. за единен свят, в който хората живеят заедно в хармония, сътрудничество и взаимен просперитет.

Прокламация за Мир
Божието идеално семейство и царството на мирния, идеален свят

Преп. Сан Мьон Муун

Д-р Муун изнася тази реч пред видни политически и релгиозни лидери в 120 нации.

Изтъкнати лидери, можете ли да почувствате пламенното сърце, с което съм се отправил на тази световна обиколка? Приближавайки се до осемдесет и осмата си година, не знам кога и къде може да поема по пътя към отвъдното. Започвайки тази световна обиколка, аз вече съм поставил живота си на карта и може да се окаже, че тя ще ми е последната.

Разкривам Небесните тайни. Това може да са последните думи, които Истинският Родител, появил се с Небесния печат, оставя на човечеството. Искрено Ви моля да отворите сърцата си и да запечатате това Небесно послание в тях. Моля се да имате мъдростта да издигнете тези слова като стандарт за своя живот и да ги предавате на своето семейство и род, потомците си и хората във Вашата общност. Госпожи и господа, моята реч днес отново е озаглавена „Божието идеално семейство и царството на мирния, идеален свят”, защото това е обобщение на Божественото учение, което предадох на 6.5 милиарда хора по света през изминалата година. Тя ще Ви напомни още веднъж за Вашата роля и мисия от гледна точка на Божието провидение и за значимостта на епохата, в която живеем.

Появата на Федерацията за вселенски мир
Госпожи и господа, през историята, хората непрестанно са работили за мира единствено въз основа на човешките усилия. Замислете се за противопоставянето на демокрацията и комунизма. Външно погледнато, разликата между тях бе в степента, до която признават и осигуряват правата и свободите на личността. Но погледнато провиденчески, комунизмът и демокрацията бяха като деца, които са изгубили своите родители. Двете се разделиха подобно на позициите на Каин и Авел и попаднаха в клопката на братски конфликт.

През историята движенията за мир неизбежно са стигали до предела на своите възможности и са приключвали неуспешно, защото са били водени от несъвършени човешки същества. Ето защо Обединените нации, които макар че тръгнаха с прекрасната мечта да осъществят световен мир, днес трябва да признаят своите вродени ограничения и откровено да заявят, че не могат повече да дават надежда на човечеството. Причината за това е, че ООН бяха създадени в епохата преди появата на възможността Бог директно да направлява развитието на Своето провидение в историята.

Но сега е напълно възможно Федерацията за вселенски мир да изпълни мисията си да обедини Небето и Земята и да създаде царството на мирния, идеален свят. Така е, защото тя представлява Божията победа и плодовете от кръвта, потта и сълзите на Истинските Родители. Ето защо Федерацията за вселенски мир е съкровената надежда на света. Тя ще изпълни ролята на Авелов-тип партньор спрямо съществуващите Каинов-тип Обединени нации, за да ги възобнови и да подсигури нужното лидерство за нов суверенитет на универсален мир, известен като Нацията на космическия мир и единство - Чон Ил Гук. Ето защо Ви моля да помните, че на Вас като лидери на този свят, Ви е дадена Небесната мисия да изградите Божията субстанциална родина, която не е нищо друго, а идеалът, замислен от Бог по време на сътворението.

Божията цел при сътворението
Уважаеми световни лидери, каква мислите, че е била крайната цел, поради която Бог създава човешките същества? Казано простичко, това е да преживява радост, като се свързва с идеални семейства, изпълнени с истинска любов. Какво представлява идеалното семейство? Когато Бог сътвори човешките същества, той направи Адам да представлява всички мъже, а Ева да представлява всички жени, като замисляше те да станат господари на истинската любов. Тогава какъв беше най-бързият начин за тях да култивират характер на истинска любов? Накратко, начинът бе да изградят връзка на родител-дете с Бог, да живеят, служейки Му като на свой баща, и да създадат семейство-модел, въплъщаващо Божия идеал за мира. Те трябваше да следват този път, да живеят с Бог в едно семейство и вечно да преживяват радост.Бог сътвори Адам и Ева и ги постави да бъдат първите предци на човечеството, за да изградят идеално семейство и да установят идеала за мира. Бог напълно посвети Себе Си да ги отгледа като Свои син и дъщеря, свързани с Него чрез истинска любов, истински живот и истинска потомствена линия.Ето защо ако Адам и Ева бях постигнали лично съвършенство, както бе Божията воля, т.е. ако бяха постигнали съвършенство на характера си и с Божията благословия бяха встъпили в съпружески връзки, то тогава щяха да постигнат пълно единство с Бог. Той щеше да се населява в техния съюз и техните деца щяха да са свързани със светия ред на любовта и щяха да се радват на пряка връзка с Бог като техен Родител. С други думи, сватбата на съвършените Адам и Ева щеше да бъде сватба за самия Бог. Бог завинаги си остава Бог, но Адам и Ева имаха възможността да станат Неговото въплъщение. Адам и Ева щяха да станат Божието тяло и Той щеше да се настани в тяхното съзнание и сърце, за да стане Истинският Родител на човечеството както в духовния, така и във физическия свят.

Значимостта на потомствената линия
Знаете ли какво е носило най-много болка на Божието сърце, причинявайки му най-голяма мъка през дългата история от грехопадението на Адам и Ева? Бог загуби Своята потомствена линия. А с нея Той загуби основата за братство между хората, а дори и правото си на господство над Творението. Божията потомствена линия е по-ценна дори от самия живот. Без нея плодовете на истинския живот и истинската любов никога няма да съзреят. Вместо това се превръщат в плодове на сатана без да имат каквато и да било връзка с Небето. От тях водят началото си шестте и половина милиарда хора, които сега населяват земята.Госпожи и господа, потомствената линия е по-важна от живота и по-ценна от любовта. Животът и любовта се сливат в едно и създават потомствена линия. Потомствената линия не може да се създаде, ако липсва животът или любовта. Ето защо измежду трите – любов, живот и потомствена линия, потомствената линия е плодът. Божията потомствена линия съдържа семето на истинската любов. Тя носи истинския живот.

Ето защо, за да станем идеалните хора, замислени от Бог, т.е. хората с идеален характер, и за да създадем идеални семейства, първо трябва да сме свързани с Неговата потомствена линия. Ако продължим в светлината на тези разсъждения, единствено когато сме свързани с Божията потомствена линия, е възможно да създадем Божията родина, идеалната нация. Единствено когато сме свързани с Божията потомствена линия, е възможно да установим Царството на мира, идеалния свят.

Моля, запечатайте значимостта на потомствената линия в своите сърца. Сега не мога достатъчно да наблегна на това. Родословната линия е толкова значима, защото връзката родител-дете е най-възвишената и най-важната от всички, а потомствената връзка между родителя и детето е единственият начин, чрез който Божията потомствена линия може да бъде предадена и продължена завинаги. Трябва да сте наясно по този въпрос.

Вместо това грешната любов, грешният живот и грешната потомствена линия плъзват по земята. Божията любов, живот и потомствена линия попадат в ръцете на прелюбодееца сатана, врага на любовта. Небето и Земята бяха задушени и превърнати в ад. Светът стана окаяно място, далеч от Божието присъствие. И въпреки това човечеството до ден днешен живее в невежество по тези въпроси. Хората се заблуждават и вярват, че потомствената линия на врага е живото-спасителната нишка, от която зависи светът. Това е окаяната истина за човечеството, произлизащо от грехопадението. Ето защо считаме този свят за ад на земята. Бог гледа на трагичното човешко положение със сърце, пълно с болка.

Освен това, когато поради грехопадението сатана придобива контрол над потомствената линия, той също си присвоява правото на по-голям син и правото на господство. Бог е като баща, който работи и се поти през целия си живот, за да натрупа блага за своите деца, а някакъв крадец му отнема всичко само за една нощ. Кой може да разбере тъжното и болезнено Сърце на Бог? Бог загуби Своята потомствена линия, загуби децата Си и бе принуден да предаде на сатана господството над нациите и света.

Животът на преп. Мун,чиято задача е да завърши мисията на Истинските Родители, е бил живот на тъга, белязан от неописуемо страдание и преследване. Третият Адам – Истинският Родител, трябва да изплати и напълно да възстанови всички провали на първия и втория Адам. Той е призван да завърши не само мисията на Спасителя, Месията и Господа на Второто пришествие, но и мисията на всички онези централни личности, които полагат основите на различните религии. Наподобявайки процеса, чрез който Бог сътворява Вселената, животът на Истинския Родител представлява великото дело по пресътворението на човечеството – процес, в който не се допуска и най-малката грешка. Това е самотен курс, който никой не може да разбере напълно.Това е курс, който отведе Истинския Родител надолу по трънливия път през пустошта – път, който трябваше да следва напълно сам. Дори и Бог не можеше да му даде Своето признание. Застанал много пъти между живота и смъртта, дори повръщайки кръв, той въпреки всичко трябваше като феникс да се изправя отново, за да остане верен на обещанието си пред Бог.

Въпреки че бе невинен, преп. Мун трябваше да претърпи несправедливо лишаване от свобода шест пъти: за това, че на младини, когато учеше в Япония, работеше в тайното движение за независимост; за това, че разпространяваше Божията воля в Пхенян, който бе под комунистическо управление веднага след идването на независимостта в Корея; по време на управлението на Сънг-ман Ли, след като Корея се бе новородила като свободна нация; и нещо повече, дори в Съединените щати, които гордо се изтъкват пред света като модел за демокрация. Кой на тази земя би могъл да разбере живота на преп. Мун? Това бе живот на нещастие, което той понасяше, прехапал език, само и само да може да утеши Бог и да донесе спасение на грешните хора по света, които страдат в сферата на смъртта. Преп. Мун споделя, че дори и сега, ако някой надникне в сърцето му и изрече дума на съчувствие, би се разплакал и сълзите му биха се превърнали във водопад. Има само един начин да се възстановят потомствената линия, правото на първородния син и правото на господство. Този начин е да се спечели естественото подчинение на сатана, да бъде накаран да се предаде доброволно. Каква е тайната, за да се постигне това? Възможно е единствено чрез силата на истинската любов, когато обичаме нашите врагове повече, отколкото обичаме собствените си деца.

Истинска любов
Тогава какво е истинската любов? Нейната същност е да дава, да живее за благото на другите и за благо на цялото. Истинската любов дава, забравя, че е дала, и продължава да дава непрестанно. Истинската любов дава с радост. Откриваме я в радостното и любещо сърце на майката, която люлее бебето в ръцете си и го кърми. Истинската любов е жертвоготовна любов както при предания син, чието най-голямо удовлетворение е да помага на своите родители.

Когато сме свързани в едно чрез истинската любов, можем да бъдем заедно завинаги, като непрестанно се радваме на взаимната си компания. Истинската любов привлича всички неща към нас, дори Бог ще дойде и ще се населява в нас. Нищо не може да се сравни с ценността на истинската любов. Тя има силата да премахва бариерите, които грешните хора са създали, в това число национални, расови, дори и религиозни.

Основните характеристики на Божията истинска любов са, че тя е абсолютна, уникална, непроменлива и вечна, така че който практикува истинска любов, ще живее с Бог, ще споделя Неговото щастие и ще се радва на правото да участва като равен в Неговото дело. Ето защо животът за благото на другите, животът на истинска любов е абсолютната предпоставка да се влезе в Небесното царство.Духовният свят действително съществуваГоспожи и господа, всеки човек има съзнание и тяло, а също и духовна същност, която е по-извисена от съзнанието. Бог се населява в света, в който живеем с физическите си тела, а също и в духовния свят, в който нашите духове са предопределени да отидат. Ето защо, само когато сме станали напълно едно с Бог в истинска любов, ние сме завършени. Такъв съвършен човек може да е малък индивид, но представлява цялата история и всички потенциални бъдещи взаимовръзки, така че може да се каже, че притежава безкрайна стойност. Веднъж проумели тази космическа стойност, осъзнаваме, че животът ни трябва да бъде воден от нашия дух и живян в негова служба.

Ето защо вашата съвест знае и усеща не само всяко действие, което вършите, но и всяка мисъл, която имате. Вашата съвест знае за тези неща преди собствените ви учители, родители и дори преди Бог. Ето защо, ако живеете в абсолютно покорство пред заповедите на своята съвест, която е вашият учител за вечността, вечният живот ви е напълно гарантиран. Така Бог е сътворил нещата.Когато разглеждаме структурата на човешките същества от един друг ъгъл, можем да разберем, че Бог ни е сътворил като битиета с двойки характеристики. Той сътвори нашите физически тела като умаление на материалния, осезаем свят, а нашите духовни тела като представители и господари на нематериалния свят. И така, човекът е замислен да живее около сто години във физическия свят, а след като физическото тяло спре да функционира, минава естествено и автоматично в нематериалния, духовен свят. Въпреки че не може да бъде усетен с физическите ни тела, духовният свят е автоматично и неизбежно продължение на земния ни живот. За човечеството той е вечната, изначална родна земя, сътворена от Бог.Духовният свят действително съществува. Това не е свят, съществуващ във фантазиите или въображението ни. По отношение на духовната реалност нямаме избор. Това не е свят, където можем да отидем, ако искаме, или да откажем да отидем, ако не ни се иска. Тъй както Бог е вечен и непроменлив, духовният свят, който Той сътвори, е също вечен и непроменлив. Тъй както живеем във физическата реалност с физическите си тела и създаваме всякакви връзки с нея, така и в духовния свят продължаваме да живеем с духовните си тела, създавайки и поддържайки близки взаимоотношения с всички явления от духовната реалност.

Връзката между духовното и физическото тяло
Във връзката между духа и физическото тяло на хората духът е по-важен. Физическото тяло съществува около сто години преди да престане да функционира, но духът съществува вечно, преминавайки отвъд времето и пространството. Та нима онзи, който във физическия свят има хубава храна и облекло и живее добре, няма да умре? Ето защо преди да отидете в отвъдната реалност, трябва да постигнете единство между своето физическо и духовно тяло, като живеете земния си живот така, че да удовлетворявате стандартите и на физическия, и на духовния свят.

Казано иначе, имате отговорността да усъвършенствате духа си, докато сте във физическото тяло въз основа на ограничения живот в осезаемия, физически свят. Но това не означава, че съвършенството на духовното аз става автоматично. Единствено ако сте постигнали пълно единство между духа и тялото по време на земния си живот, т.е. изразявате истинската любов чрез действията си, вашето духовно аз може да съзрее напълно.Госпожи и господа, за да узрее и бъде прибран в хамбара за есента, плодът първо трябва да премине през процес на израстване, през пролетта и лятото, и да получи хранителните елементи на природата и нежната любеща грижа на своя собственик. Плодът, отгледан в градината на мързелив и невеж собственик, ще бъде засегнат от какви ли не болести и ще бъде повлиян от лошото време. В крайна сметка ще падне от дървото преди да узрее или ще бъде изхвърлен, защото е червясал. Въпреки че все пак е плод, той е различен от другите плодове, тъй като никога няма да е достатъчно добър за продан на пазара.

Плодът, който е напълно узрял на дървото, автоматично ще отиде в хамбара на собственика. Животът във физическия свят може да оприличи на такова дърво. Затова единствено когато духът на човека е достигнал съвършенство по време на живота във физическия свят, той може автоматично да влезе в Небесното царство на нематериалния духовен свят. С други думи, човек ще влезе в Божието небесно царство автоматично, единствено когато се е квалифицирал за това и се е радвал на живот в Небесното царство на земята, живеейки като напълно зряла личност във физическото си тяло.

Докато живеете на земята, без изключение всяко ваше действие и постъпка се записват върху духа ви и биват съпоставени със стандарта на обществените Небесни закони. И тъй, ще влезете в духовния свят във формата на своето ‘духовно аз’, върху което със 100 процента точност е записан живота ви на земята. Духът ви ясно ще показва дали сте водили зрял живот в доброта или червясал, гнил живот в греховност. Това означава, че Бог няма да ви съди. Вие ще бъдете собственият си съдия. Ако човек осъзнава това удивително правило на Небето, дали дните на живота му ще бъдат прекарани в егоизъм и аморалност, отдавайки се на изкушенията на сатана и следвайки единствено удоволствията? Не, точно обратното, дори с риск за земния си живот човек би се въздържал да наранява и оставя белези по духовното си тяло. Моля ви, помнете тази истина: дали сте се запътили към Небето или ада, се определя от вашите мисли, думи и поведение във всеки един момент.

Това обаче не означава, че духът си има отделен живот или че може да изразява истинска любов чрез своите собствени действия. Духовната ви същност израства, съзрява и достига съвършенство единствено във физическото тяло чрез живот на земята, който въплъщава истинската любов и създава хармонична връзка на даване и получаване между вашия дух и тяло.Както и да погледнете, не можете да отречете, че външната и вътрешната ви същност са в постоянен конфликт и борба. Още колко дълго ще позволявате да продължава тази борба? Десет години? Сто години? От друга страна, не можем да отречем, че има установен ред за всички форми на съществуване във Вселената. Това ни показва, че Бог не сътвори хората в настоящото състояние на конфликт и безредие. Трябва да знаете, че ваш дълг и отговорност е да отхвърляте всички изкушения, отправени към външната ви същност – физическото тяло, и да постигнете победа в живота, като следвате пътя, който ви сочи вътрешната ви същност – вашата съвест. Небесната съдба ще бъде с онези, които водят живота си по този начин. Те ще постигнат съвършенство на духовната си същност.

Небесното царство и семейството
Госпожи и господа, какво представлява Небето? Кратко казано, Небето е свят, преизпълнен с Божията истинска любов. Истинската любов е неговата ос. Истинската любов е навсякъде – и във външния израз, и във вътрешния замисъл. Животът на всички е изпълнен с истинска любов от начало до край. Хората на Небето се раждат чрез истинската любов, живеят в обятията на истинската любов и следват пътя на истинската любов до деня, когато преминат в отвъдния свят, т.е. в духовния свят.Небето е един естествен свят, където всички хора живеят един за друг. Следователно, в този свят никъде не могат да бъдат открити антагонизъм и завист. Това не е свят, управляван от пари, позиция и власт. На Небето успехът на всеки човек представлява успех за цялото; това, което се харесва на индивида, е в синхрон с цялото, а радостта на отделния човек представлява радостта на цялото.Небето е свят, изпълнен с въздуха на истинската любов, където всички дишат истинска любов. Животът пулсира в ритъма на любовта, навсякъде и през цялото време. Гражданите на Небето са свързани един с друг чрез общата си принадлежност към Божията потомствена линия. Там целият свят и населяващите го хора са свързани в неразривно единство както клетките на нашите тела. Истинската любов, любовта, представляваща Божията същност, е единствената управляваща сила на Небето. Така че и Бог съществува заради истинската любов.

Госпожи и господа, трябва да се посветите на това да практикувате живот на истинска любов. Можете ли да обичате Бог повече от Адам и Ева? Можете ли да обичате Бог повече от Исус? Трябва съвършено да обедините духа и тялото си като напълно въплъщавате в действията си истинската любов. Трябва да установите взаимоотношения на истинска любов с всеки около вас. Казано иначе, трябва да създадете съвършено истинско семейство, състоящо се от три поколения – дядо и баба, родители и деца, които живеят заедно в истинска любов. Направете това на земята и ще бъдете допуснати в Небето.

Семейство от три поколения, живеещи в хармония
Когато търсим изгубения идеал за изначалното семейство, трябва да има някой в позицията на усъвършенстван Адам, някой в позицията на Исус и някой в позицията на Господ на Второто пришествие. От тази начална точка можем да установим семейството, в което Бог ще се населява. В това семейство трите поколения – дядо и баба, родители и деца, ще живеят в хармония. Родителите и децата ще служат на дядото и бабата, защото те представляват предците на семейството, неговия исторически корен.Госпожи и господа, семейството поставя модела за съвместен хармоничен живот. То е моделът как да живеем заедно като едно. В семейството откриваме любов и уважение между родители и деца, взаимна вярност и любов между съпруг и съпруга, доверие и взаимно упование между братя и сестри. Това означава, че трябва да установите истинско семейство, в което стволът на истинската любов води началото си от корена на истинската любов и дава плодове на истинска любов.

В такива семейства живеят корените на историята, корените на Небесното царство се простират в тях. Такива семейства са мястото, където почиват корените на Небесното царство на земята. Тук се установяват корените на продължаващия за вечността царски авторитет. Корените на миналото, настоящето и бъдещето се представляват съответно от дядото, бабата, родителите и внуците. Корените на миналото представляват духовния свят, корените на настоящето са палатът, представляващ днешния свят, а корените на бъдещето установяват внуците като принцове и принцеси, т.е. живеем, като изграждаме палата на мира, представляващ духовния и физическия свят. Да установите такива Чон Ил Гук семейства, в които трите поколения – дядо, баба, родители и внуци, живеят в едно семейство и заедно служат на вечния Бог, е отговорността на родовите месии; това е мисията на посланиците за мир; това е Божието желание.

Госпожи и господа, установете семейства, за които Бог да копнее и да може да се завърне, след като е бил някъде другаде. Подгответе семейства, които Бог може свободно и с радостно сърце да посещава, тъй както родител отива в дома на своите деца. Това именно означава да живеете в служба и с грижа за Бог.В такива семейства Бог е вертикалният субект на съвестта, а вашият дух, следвайки този вертикален субект, заема позицията на субект спрямо тялото и осъществява единството на тялото с духа. В тези семейства биват усъвършенствани четирите велики сфери на любовта, т.е. четирите велики сфери на сърцето – родителската любов, съпружеската любов, детската любов и братско-сестринската любов. Именно такова семейство обединява в едно всички посоки – горе, долу, ляво, дясно, отпред, отзад – поддържа непрестанно сферично движение и се превръща във вечно съществуващия Божий модел за идеално семейство, идеална нация и идеално царство на мира. Ако целият свят се изпълни с такива истински семейства, светът ще се ръководи и подчинява на Небесните принципи и закони, без да има нужда от адвокати и прокурори, та дори и съдии.

Замислете се! Кой най-добре ще знае какво добро и лошо сте направили? Това са вашите дядо, баба, родители, съпруг, съпруга или деца.

Има ли нещо, което не може да се разреши в семейството? Когато в живота на родителите и децата, съпруга и съпругата, по-големите и по-малките братя и сестри се въплъщава моделът на живот за другия, каква ще е тази грешка, която не може да бъде простена, как би могло да има възможност за престъпление? Светът, ръководен от небесните принципи и закони, е един естествен свят. Това е свят без стени, свят на истина и смиреност пред принципите. Това е свят на обедното слънцестоене, свят без сянка на поквара, свят на абсолютни ценности.

Брачна благословия чрез междукултурен обмен
Уважаеми госпожи и господа, настъпи времето решително да сложим край на потомствената линия на сатана, поради която сме страдали толкова много, и да се присадим към корените на истинската потомствена линия на Истинските Родители. Та нима си струва да продължаваме да живеем и измираме като диви маслинови дървета? Това е порочен кръг – дори хиляди години да живеем като диви маслинови дървета, все ще продължаваме да даваме семената на диво маслиново дърво. Тогава как можем да се избавим от тази обвързаност с дивото маслиново дърво?

Това става чрез Святата Благословия. Святата Благословия предлага благодатта да бъдем присадени към истинското маслиново дърво. Тази благословия бе започната от Истинските Родители, които носят на човечеството Божията истинска потомствена линия. Веднъж променили потомствената си линия, вашите потомци естествено ще принадлежат на Божията потомствена линия. Святата Благословия се получава на три етапа – новорождение, възкресение и вечен живот. Веднъж получили Святата Благословия на Истинските Родители, можете да родите чисто, безгрешно потомство и да изградите идеално семейство.Най-добрият начин е да получите Святата Благословия с партньор от друга раса, националност или религия. Това наричам брачна благословия чрез културен обмен. Тези бракове допринасят за осъществяването на огромната задача да се преодолеят расовите, културните, националните, етническите и религиозните бариери и така да се създаде единно човешко семейство. В Божиите очи цветът на кожата не е от значение. Бог не признава националните граници. Бог не застава зад бариерите на религията и културата. Това са единствено измами на дявола. Дяволът ги е използвал, за да владее над човечеството като грешен родител в продължение на десетки хиляди години.

Вие имате мисията да обясните на членовете на своите семейства и родове, че брачната благословия чрез междукултурен обмен е в крайна сметка средството да се установи мирен, идеален свят тук на земята. Вашите семейства и родове трябва да се присъединят към светите редици на благословените чрез междукултурен брак.Госпожи и господа, за вас пътят е широко отворен да промените своята потомствена линия чрез церемонията на Свято вино, започната от Истинските Родители. Благословията е ваша, независимо дали сте младоженци или вече женени съпрузи. Целта е да можете да изградите истински семейства.

Всъщност аз се обръщам към света, насърчавайки цялото човечество да осъществи промяната на потомствената линия, като участва в брачната Благословия на междукултурен обмен. Тези бракове възстановяват също и изначалния ред в семейството, като дават възможност на онези, които са „Авел”, т.е. относително по-близо до Небесната страна, да поемат водещата роля и позицията на по-голям брат.

Брачната благословия чрез междукултурен обмен досега се оказва най-добрият начин да бъде възстановено човечеството и да станем Божии деца. Това е най-величественото морално деяние, защото веднъж като се свържат с Божията потомствена линия, хората биват извисени на съвсем ново ниво. Това е ритуал, който прекъсва връзките на враждата. Това е свят ритуал, който преобразува нашата потомствена линия в Божия и ни пресътворява чрез Истинските Родители – Царят и Царицата на мира, субстанциалните проявления на Бог, които Му дават възможност да осъществи Своето провидение в днешния свят.

Движението за мир на Истинските Родители
Посветил съм целия си живот да показвам как се живее за благото на другите. Това е практикуване на истинска любов. Това се прилага като основен принцип не само за индивида, но на всички нива – от семейството, до обществото и нацията.

В тази светлина бих желал да повторя предложението, което направих за един наистина провиденчески и революционен проект. Заради мира и благоденствието на човечеството, а също за да изградим Божията родина и изначален роден край, предлагам да построим транспортен проход през Беринговия пролив – остатък от историческите разделения, предизвикани от сатана между изтока и запада, севера и юга; мястото, където са разделят земите на Сибир и Аляска. Този проход, който наричам „Световния царски мост-тунел за мир” ще е свързващ елемент в международна магистрална система, която ще дава възможност на хората да пътуват по суша през Беринговия пролив от нос Добра надежда в Африка до Сантяго в Чили и от Лондон до Ню Йорк и така ще свърже света в единна общност.

Бог ни предупреждава, че повече не ще търпи изолация и разделение. Изпълнението на този проект ще свърже света като едно село. Така ще бъдат изравнени със земята измислените от човека расови, културни, религиозни и национални стени и ще се установи царството на мирния идеален свят, Божието съкровено желание.

Съединените щати и Русия могат да станат едно. Европейският съюз, Китай, Индия, Япония, Бразилия и всички други нации, а също и световните религии могат да обединят усилията си, за да успеем в този проект. Успехът на този проект ще бъде решаващ за установяването на мирния, идеален свят, където хората повече няма да воюват помежду си.

Идва царството на мирния, идеален свят
Уважаеми посланици на мира и лидери от всички сфери на живота, сега живеете в най-благословеното и вълнуващо време на историята. Настъпи епохата след идването на Небето! Провъзгласявам започването на новото Небе и новата Земя, дългоочаквани и жадувани от милиарди ваши предци в духовния свят, идвали и заминавали си през историята. Това е епохата на „Царството на мирния, идеален свят”. Четиримата велики религиозни основатели и милиарди добри предци са слезли на земята, за да ви водят по небесния път. Отминава епохата, когато грешният и покварен свят опустошава човечеството, като позволява на злите хора да живеят по-добре от другите. Крайната ни цел е да намерим и установим нацията, която ще се стреми към Божията воля и чиито граждани ще служат на Бог като център на всичко. Каква ще бъде тази нация? Тя ще бъде царството на мирния, идеален свят. Това ще бъде нация, която прилича на истинско семейство, където три поколения живеят заедно в хармония, доверяват се един на друг, уважават се, взаимно се подкрепят и са единни в любовта. С две думи, това е нацията, която човечеството е желало през вековете; утопичният свят, в който Бог е владетел.

Това означава, че се нуждаем от движение, което гради общество, основаващо се на взаимозависимост, съвместно благоденствие и универсално споделяни ценности. Трябва да превърнем човечеството в едно велико семейство, като повалим стените в нашите сърца и премахнем дори и границите между нациите. Това движение започва от едно семейство. Ето защо всеки от нас трябва да помни, че провидението го зове да създаде и установи истинско семейство. Това е начинът, по който можем да развиваме и установим царството на космическия мир тук на земята.

Наистина всичко това ще се случи. В Близкия изток – една от горещите точки на напрежение в света, юдеи, християни и мюсюлмани откриват в моята философия за мир начините как да започнат диалог в едно ново измерение. През изминалите десетилетия Обединителната мисъл, чиито създател съм, изигра решаваща роля за края на Студената война. Сега успешно провеждам тихи и практични инициативи за обединението на моята родина, Корея.Но все още не съм удовлетворен, защото започнах делото на своя живот по заповед на Небето. С Божието помазание съм дошъл като Истински Родител на човечеството и съм решен да удържа на обещанието си пред Него. Решен съм да залича всички национални разделения и бариери, които са тровили земята, и да установя царството на мирния, идеален свят, където навсякъде всички хора могат да живеят ръка за ръка.

Нашата мисия
Епохата след идването на Небето, открита от Бог и Истинските Родители, е време на драматична промяна. Вашата исия е тази епоха да разцъфне и даде плодове в благословия и слава. Моля ви, станете пратеници на Небето и изпълнете двояката мисия на „Пазители на Царството на мира” и „Корпус на Царството на мира”. Служете на човечеството под флага на Федерацията за вселенски мир, която работи, за да поеме ролята на Авелов-тип Обединени нации. Достойни граждани на света, ако не вие, тогава кой ще се грижи и закриля благословените семейства и тази благословена планета Земя, която Бог ни е дал?Госпожи и господа, аз казах, че в епохата след идването на Небето, като приемем брачната Благословия чрез Истинските Родители, трябва да възстановим истинската потомствена линия, която бе изгубена с грехопадението на Адам. Провидението на Благословията трябва да се усъвършенства през пет етапа: индивида, семейството, рода, расата и нацията. И така, нека изпълним божествената си мисия като благословени семейства в епохата след идването на Небето, като възстановим и установим идеалното семейство от три поколения на световно ниво. Това е и целта, с която Исус дойде на земята и която се стремеше да изпълни преди да си тръгне от този свят.

Ето защо сега давам напътствия на всички родови и национални месии да се обединят и да сложат край на неправилната връзка между политическата област, представляваща Каиновата сфера, и религиозната област, представляваща Авеловата сфера. Имайки предвид тази провиденческа Воля, провъзгласих, че втори Чон Джонг Гунг Палат на мира за религиозната сфера ще бъде изграден в Женева, Швейцария – град със значима история по отношение на връзката между религиозната и политическата сфера.

Федерацията на монголските народи, представляваща 74 процента от световното население, трябва да помни, че пред нас е провиденческата епоха, в която тя трябва да изпълни задълженията си, като възстанови света чрез Благословията на световно ниво. Това ще доведе до края на конфликта между Каин и Авел, който започна в първото човешко семейство. Госпожи и господа, настъпи провиденческото време, когато имаме мисията да обединим двамата сина, Каин и Авел. Те могат да се обединят чрез любовта на своята майка. След като са възстановили изначалните си позиции, те трябва да посветят на Истинските Родители – Царя и Царицата на космическия мир, възстановеното изначално идеално семейство. Моля ви, вземете всичко това присърце и го запечатайте в съзнанието си. Помнете че, живеете във време, когато възстановявайки истинското идеално семейство, Бог ви дава мисията да предложите пред Небето сферата на братско-сестринската любов и правото на господство, които бяха оставени в ръцете на сатана чрез грехопадението на човешките предци.Вие сега навлизате в ерата на освобождение и пълна вътрешна свобода, която е провиденческата епоха на сферата на сърцето на четвъртия Адам. С други думи това е ерата след идването на Небето. Това е време, когато, казано метафорично, слънцето стои вертикално и няма сянка. Това обозначава, че премина ерата преди Небето, включваща епохите на Стария, Новия и Изпълнения завет. Тези епохи изискваха изключително възстановяване и изплащане при пресътворяването на идеала. А настоящите дни съответстват на периода преди грехопадението на Адам; период, свързан с изграждането на изначалния идеален свят. Тези дни се свързват с епохата на истинската любов, която е всеобхватна, всесилна и има пълен авторитет. Това е сферата на сърцето, където духовният и физическият свят са обвързани в едно като единна сфера с център Истинските Родители, Царят и Царицата на мира. С други думи, това е ерата на царството на мира и единството на Небето и Земята. Моля ви, станете истински принцове и принцеси, които служат на Бог като на свой Истински Родител, защото Той е Царят на мира за всички. Нека изградим вечното царство на мира като служим на Истинските Родители, които бяха короновани за Цар и Царица на космическия мир в света на вечното освобождение и свобода – свят, в който няма нужда от Спасител, Месия или Второ пришествие на Господа; и нека изпълним дълга на семейства от предани синове и дъщери, патриоти, светци и божествени синове и дъщери! Като правим всичко туй, нека наследим победата на Истинските Родители, свързана с приключване възстановяването чрез изплащане на сферата на трите поколения, и нека изградим съвършения идеален свят, съществувал преди грехопадението!

Нека установим идеални семейства-модел, за да постигнем пълно установяване на космическия идеал за освобождение и пълна свобода и за да установим царството на доброто, в което можем да се радваме на абсолютен, уникален, непроменлив, вечен мир и благоденствие и това да се превърне в изначалната родина на космическия мир, която ще бъде прославяна за вечността! Нека Божиите благословии бъдат за цяла вечност с Вашите семейства, нации и света! Благодаря Ви!


№ 6
Послание за мир

Това обръщение бе направено от преп. д-р Сан Мьон Мун на церемонията при започването на авиационния индустриален комплекс на Таймс Аероспейс Корея, LLC, която се проведе на 10 юни 2006 г.

Уважаеми губернатор Хак Гю Сон, почитаеми г-н Бьонг Джик Чо (министър на строителството и транспорта), лидери на корейската хеликоптерна индустрия, жители на Кимпо, изтъкнати гости от страната и чужбина; уважаеми изпълнителни лица от компанията “Сикорски”, които долетяхте отвъд океана, за да ни поздравите в този радостен ден!

Искрено ви благодарим, че сте тук въпреки вашата ангажираност и участвате в церемонията за начало на строежа на авиационния индустриален комплекс „Таймс Аероспейс” в Кимпо.

Нещо повече, бихме искали да изразим своята благодарност още веднъж на всички, които направиха възможно провеждането на днешната церемония в град Кимпо, намиращ се на половината път между Международното летище Инчон и Международното летище Кимпо, което беше открито преди повече от половин век. Ние се надяваме, че този авиационен индустриален комплекс идейно и практически ще се разрасне като водещо начинание в бранша, ще получава все по-широко одобрение и ще привлича все повече чуждестранни капиталовложения.

Аз посветих целия си живот да разяснявам принципа на “живот за благото на другите” чрез практикуването на истинската любов. Това е основен принцип, който със сигурност може да бъде приложен не само на индивидуално, но и на всички други нива, от семейството до обществото и нацията. Още в началото на своя житейски път бях убеден, че моята родина, Корея, която някога страдаше в нищета, ще процъфтява и ще стане нация, която ще споделя това, което притежава духовно и материално с останалия свят. Ето защо основах преди около четиридесет години „Тонгил Хеви Индъстрис” Ltd. Компанията внесе от Германия най-новите автомобилни технологии и по този начин положи основите на автомобилната технология в съвременна Корея.

Борейки се за постигането на световен мир чрез усилията, които надхвърлят отделните религии или нации, се осмелих да започна един много мащабен проект за свързване на световните религии чрез построяването на мост-тунел през Беринговия пролив между Русия и Съединените щати. Посредством това начинание правя всичко възможно да ускоря процеса, чрез който технологията допринася за мира и благополучието на човечеството.
Сега, след 34 години работа далеч от моята родина Корея, когато се върнах в страната, реших да положа основите на нова авиационна технология, изискваща голяма прецизност, така че в двадесет и първия век Корея да може да стане лидер в машинната индустрия и, по-специално, да спомогне за развитието на авиационната индустрия. Затова основах „Таймс Аероспейс – Корея” и развих технологическо сътрудничеството с компанията “Сикорски”, която е известна с най-добрите хеликоптерни технологии в света.
Отсега нататък „Таймс Аероспейс – Корея” ще се фокусира върху разработването на хеликоптери за превозването на големи групи хора, като по този начин ще посреща обществените нужди и ще открие нови хоризонти в хеликоптерната индустрия. Очакваме това не само да революционизира масовия превоз в Корея, но и да спомогне да се подобри качеството на живота в тази страна, като се използва по-ефективно нейната територия.
Надявам се, че „Таймс Аероспейс – Корея” чрез посредничеството на Тонгил Груп ще се развие в 180 нации по целия свят посредством реализирането на кампании за равномерно разпределение на технологиите, за което аз винаги съм ратувал. Това ще изиграе важна роля за установяването на Корея като индустриална сила и по този начин ще допринесе много за развитието на нацията, както и за щастието на всички хора по света.
Госпожи и господа,Моите усилия за мира и благото на цялото човечество дори сега дават принос в различни области. След учредяването на 12 септември миналата година в Ню Йорк на Федерацията за вселенски мир, обиколих 120 нации по света, за да представя учредителната реч. Предложих Федерацията за вселенски мир, в позицията на “Авелова ООН”, да бъде развивана като нова международна организация за мир. В същото време Обединените нации, като институция от „Каинов тип”, трябва да бъде реформирана, като вътре в нея се създаде Съвет за мир – законодателна организация, състояща се от световни религиозни лидери със същия ранг както членовете на сегашния Съвет за сигурност към ООН. Имам предвид основаването на Съвет за мир, който няма да защитава интересите на отделни нации, както го правят представители на съществуващата ООН, а наистина ще работи за благополучието и мира на човечеството в междурелигиозна и универсална перспектива.

Започвам този грандиозен проект заради мира и благополучието на човечеството. Затова хората по целия свят ме наричат Цар на мира и Истински Родител на човечеството. „Таймс Аероспейс – Корея” ще се превърне в голям дарител за осъществяването на подобен род световни проекти.

Изказвам своята благодарност на управата на провинция Кьонг Ги и на град Кимпо; на Министерството на търговията, икономиката и енергетиката; на Министерството на финансите и икономиката; и специално на Министерството на строителството и транспорта. Също бих искал да изразя своята дълбока признателност към жителите на Кимпо за тяхната подкрепа и не на последно място специална признателност към компания “Сикорски” за нейната категорична ангажираност за сътрудничество в областта на технологиите.

Нека Божията милост и благословия да бъде с всички вас! Благодаря ви!

Поздравление по случай рождения ден на д-р Мун Сан Мьон

.
Поздравление по случай рождения ден на основателите на UPF

В январе этого года Федерация за всеобщий мир собрала Всемирный Саммит мира
в Нью-Йорке, и от лица всех членов руководящего Совета UPF (Presiding Council),
Глобального совета мира (Global Peace Council), региональных отделений, Секретариата
и, конечно, от лица тысяч Послов мира, я с огромным удовольствием передаю нашим осно-
вателям, д-ру Мун Сон Мёну и д-ру Хак Джа Хан Мун наилучшие пожелания по случаю дня
рождения. Их постоянная поддержка, видение и ободрение более всего способствовали
успеху деятельности UPF.

Върховна среща за мир Peace Summit Promotes One Family Under God (English), by Michael Balcomb Founder’s Address (English), by Rev. Sun Myung Moon A New Paradigm of Leadership (English)

UPF Today: май 2009 English PDF Russian / Русский PDF (3mb) Korean/한국 PDF (6mb) Chinese/中文 PDF (3mb)

Преп. Мун чества 90-тия си рожден ден

By UPF-International

1 февруари 2009

Ню-Йорк, САЩ - Основателят на Федерацията за Глобален Мир (Universal Peace Federation), д-р Сан Мьон Мун, чества своят 90-ти рожден ден на 31 януари. Рождения ден е двоен. Неговата съпруга, д-р Хак-джа Хан Мун е родена на същата дата по лунния календар. Празненството бе проведено в Сеул, Корея и след това отново при тяхното пристигане в Ню-Йорк. Над 3,700 религиозни, дипломатически и обществени лидери се събраха да приветстват семейство Мун в историческата зала на Hammerstein Ballroom в Мангатън. Д-р и г-жа Мун са родени в малки градове в сегашна Северна Корея. Преподобния Мун започва своята мисия в столицата на Северна Корея, Пхенян, през 1946. Той бива арестуван от комунистическото управление заради проповядването на евангелието и изпратен в ужасяващия Концентрационен лагер - Хунгнам (Лагерът на смъртта). Един ден преди определената му екзекуция затворът бива освободен от Американските освободителни сили на ООН. Той бяга на юг и започва отново своята проповедническа дейност в пристаничния град Пусан. Преп. и г-жа Мун сключват брак през 1960 и имат 14 деца и 46 внуци и пра внуци. Семейството се премества в Съдинените Щати през 1971, където той започва национална евангелизация с цел възстановяване на традиционните Американски стойности. Кулминацията идва през 1976 когато той говори под наслов “Америка и Божията воля” пред събралите се 300,000 на Washington Monument. По настоящем Д-р и г-жа Мун, тяхното семейство и множеството организации които те основават се фокусират в междурелигиозно усилие за обновяване на Обединените нации. В поздравително послание, бившия Генерален секретар на ООН, Бутрос-Бутрос Гали, поздрав Преп. Мун за "деведесет години богати постижения за мирът и благосъстоянието на човечеството и обединяването на хора от различни раси, религии, етноси, националност и култура." Поздравителни изказвания бяха дадени и от д-р Юлио Мариа Сангуинети, бивш Президент на Уругвай. Подобни послания бяха получени и над 40 гувернатори, сенатори и конгресмени, както и над 300 поздравления от бивши държавници от цял свят. Високоуважаемия Раила Одинга, Премиер Министър на Кения, каза в подготвено заявление, че принципите на д-р Мун за разрешение на конфликтите са му помогнали да открие мирно разрешение на скошните следизборни конфликти. Преподобния и г-жа Мун също работят за създаването на Култура на сърцето - културана служене и взаимопомощ, както и да заздравят брака и семейството, да намерят разрешение за гладът, бедността и расовото насилие. В своето послание д-р Мун призова за морлано и духовно обновление за да доведем новата епоха на мир. "Ако светът се обедини като 'Едно Семейство с център Бог', нашия Създател", заяви той, "всички други проблеми ще бъдат разрешени. Но първо трябва да премахнем егоизма и алчността, започвайки от себе си."

.

Муун Сан Мьон: Ранните години

Муун Сан Мьон: Ранните години


Д-р Фредерик Зонтаг: Колеж Романа

“Запознайте се с обхвата на дейностите на Д-р Мун. Учете, за да разберете виждането, което той предлага за бъдещето, и тогава решете за себе си дали виждате Божията ръка зад всичко това.”

Животът и работата на Преподобния Сан Мьон Мун, сега на 90 г., обхваща едно време на драматични глобални трансформации. Признанието, което той получава днес, след дълго преследване и неразбиране, е резултат от изключителните усилия на целия му живот за изпълнението на извечната надежда на човечеството – обединеният свят, в който Божиите деца живеят в мир и хармония.

Със съпругата си Д-р Хак Ча Хан те имат 13 деца и вече над 40 внука. Техните усилия за световен мир бяха официално признати през 2004 г., когато Американският сенат на Капиталойския хълм им връчи почетната награда Корона на Мира.

В основата на учението на Сан Мьон Мун е разбирането, че човечеството е едно глобално семейство, с център Бог като наш всеобщ родител. Следователно всички хора, без значение на тяхната вяра, култура, националност и расова принадлежност, трябва да обединим усилията си и заедно да изградим света на нашите мечти.

Прелиствайки страниците на тази книга, ще преживеете драматичните години и трудното начало в дейността на младия тогава Мун. В началото на неговите усилия – през четиридесетте – Корея е под колониалното господство на Япония. След Японската окупация следва разделянето на Корея и опустошителната Корейска война. Едно изключително по същността си движение се заражда в мизерията на тази ситуация, за да донесе промяната на този свят. Това става възможно само благодарение на характера и твърдостта на един човек, тогава младеж, който е готов да премине през всичко, за да открие корените на злото и пътя за тяхното изкореняване.




Уон Пил Ким
ПЪТЯТ НА ПИОНЕРА

Тези страници ще изпълнят сърцето на всеки както с възхищение от силата и духа на една личност, така и със заряд за преодоляване на личните ни трудности в живота. Искрено се надявам тази книга да бъде ценен източник на информация, както и извор на вдъхновение, за всички, които копнеят и работят за един по-добър свят.



Въведение

Относително малко се знае за ранните години на Преподобния Сан Мьонг Мун. Той самият не говори много за тях. Историята в тази книга започва през 1946 г., когато преп. Мун започва своята духовна дейност в Пхенян и когато Уон Пил Ким, едва 18-годишен, става един от първите му верни последователи.
Преп. Мун е роден на 6 януари 1920 г. в Северозападна Корея в Пьонг Ан Бок До. Това е само една година след движението за независимост от първи март 1919 г., едно от най-честваните събития в съвременната корейска история. В него 33 религиозни лидери планираха ненасилствен протест и призоваха Япония, която по тава време беше окупирала Корея, да и даде независимост. Демонстрацията обаче претърпя неуспех и през следващите седем седмици митингите се превърнаха в кръвопролитни безредици. Смята се, че 7 хиляди корейци са били убити в сблъсъците или в резултат от побоя и мъченията.
Преп. Мун е петото от 8 деца, предшествано от две сестри, брат и още една сестра и последвано от 3 по-малки сестри. Когато той е на 10 г., неговите родители Мун Гьон Гьо и Ким Гьон Гинг стават християни.
От това, което ни е разказвал, знаем, че той много се е интересувал от нещата около себе си и е прекарвал голяма част от времето си, изучавайки навиците на животните, птиците и насекомите. През една снежна нощ, дълбоко запечатана в неговата памет, той и по-малкият му братовчед, само на лунна светлина, проследили следите, оставени от една невестулка. Двамата били толкова упорити, че я хванали едва на следващата сутрин и то в съседното село. При друг случай няколко възрастни хора видели две момчета да се бият. Ясно било, че по-голямото момче биело по-малкото – Сан Мьонг Мун. Възрастните се опитали да ги разтърват, но те просто не спирали. На следващия ден по същото време двете момчета отново се биели, но този път битият се оказал по-голямото момче.
Преп. Мун казва, че когато бил на 10 години, неговата амбиция била да получи три висши образования и да стане велик учен. Но когато станал на 15, мирогледът му се променил. Той осъзнал, че животът на хората около него често е една непрестанна борба. Той разбрал още, че същите борби са се водели във всички епохи и ако светът не се промени, те ще продължат и за в бъдеще. Той казва, че е схванал, че академичните степени не са достатъчни, за да се справи с проблема на човешкото страдание. Тогава в съзнанието му започва да се оформя желанието да освободи страдащите хора по света. Преп. Мун бил уверен, че трябва да живее за осъществяването на тази цел.
В утринта на Великден, 17 април 1935 г., този младеж получава откровение, което е стартовата точка на това безпрецедентно световно движение. Според собствените думи на Преп. Мун Иисус му се е явил, когато се е молел. Иисус обяснил, че макар да е успял да донесе спасение чрез кръста, по-висшата цел на мисията му – изграждането на Божието царство на земята, е останала неизпълнена. Преп. Мун казва, че Иисус го помолил да помогне за завършването на тази мисия.
За този сериозен младеж това било много важно решение. Той знаел, че има огромна разлика между обвързването със собствено решение за посоката, която трябва да се следва, и когато се обвързваш, защото си обещал на друг. Ако той беше започнал само по собствена воля, би могъл да спре когато поиска. Ето защо това обещание не можело да бъде дадено така лесно. Иисус го е молил отново и отново, докато най-накрая той приел призванието.
Погледнато отстрани, преподобният Мун следва един обичаен образователен път. Бил приет в средно техническо училище в Сеул и учил електроинженерство. По думите му, цялото свободно време, което е имал тогава, прекарвал в молитва. Обичал да се моли на брега на реката Хан или в планината. Преп. Мун казва, че постепенно започнал да разбира все повече и повече Сърцето на Бог. Той осъзнал, че нашият Небесен Баща има тъгуващо сърце и че чувства дълбока скръб, наранен от греха и страданието на хората. Въпреки че безброй много хора са напуснали Бог, Той не желае да изостави нито един човек. Независимо от своята самотност и наранено Сърце, Бог постоянно работи за човешкото спасение. Когато преп. Мун медитирал върху живота на Иисус, той почувствал колко много Иисус е искал да издигне своя народ и цялото човечество до сферата на Божията любов. Преп. Мун не е могъл да сдържа сълзите си. Казват, че понякога неговите дрехи сутрин били мокри от плача през цялата нощ.
Преп. Мун искал да върви по стъпките на Иисус и прекарал голяма част от времето си между хора, отритнати от обществото. До реката Хан имало едно селце на просяци. Когато получавал пари от къщи, той купувал своята месечна дажба ориз и давал останалата част от парите на хората там. Той купил бръснарски принадлежности и дори ходел да ги подстригва. В Корея само хора от най-ниските слоеве на обществото не поддържали добре своята коса, поради което били отбягвани от останалите. Тези просяци уважавали преп. Мун за неговата доброта и той станал техния най-добър приятел.
Преп. Мун казва, че е използвал всеки удобен случай да проповядва. Той започвал да говори на гарата, или в парка, и често събирал голяма тълпа слушатели. Тогава той им проповядвал Словото. Това било през времето на Втората световна война, когато Корея все още била окупирана от Япония и много често неговите проповеди били прекъсвани от полицията. Неговият по-малък братовчед, този, с когото проследили невестулката в гората, опитвал да го защити, като разговарял с полицията. След техникума в Сеул, преп. Мун продължил да изучава електроинженерство в Университета Васеда в Япония. И тук, както и в Сеул, той търсел контакт с хората от всички класи. По това време се случил на пръв поглед незначителен инцидент, който преп. Мун казва, че никога няма да забрави. Една домакиня го наела да пренесе въглища на значително разстояние. Когато най-накрая пристигнали в нейната къща, той бил изтощен, потен и гладен. Като видяла колко е уморен, тя го съжалила и му платила повече, отколкото трябвало за работата. Този малък жест на доброта докоснал сърцето на преп. Мун и той започнал да плаче. От тогава той често наема работници, работи с тях, и винаги им дава по-голямо възнаграждение от уговореното. Когато нечий живот е труден и пълен с неправда, един такъв малък жест може да възстанови вярата в човечността. Такъв израз на любов може да промени една цяла човешка съдба.
Преп. Мун се присъединил към другите корейски студенти в Япония, които организирали нелегално съпротивително движение. Японската тайна полиция го арестува и измъчва, за да го принуди да издаде имената на другите корейски студенти от съпротивата. Някак си той успява да оцелее след това изпитание, не издавайки нищо.
Доктрината за Божествения принцип, която е главната част от учението на Обединителната църква, е изграждана от преп. Мун в продължение на много години. Това Учение не му е дошло наготово, казва той. Търсейки да разбере постоянния Принцип, по който Бог е работил, за да възстанови този свят, той детайлно изучавал своята Библия. Чрез дълги нощи на молитва той получавал духовни откровения, постепенно изяснявайки много въпроси. Другите въпроси му се изяснили, според собствените му думи, след напрегнати духовни борби.
Преп. Мун казва, че до края на Втората световна война, всички основни въпроси, освен един, вече са му били ясни. Най-трудният въпрос, който той се е борел да разреши 14 години, бил: ако Бог е всемогъщ, защо не е предотвратил грехопадението? Защо не е създал човешките същества без възможност те да се отделят от Него и защо просто не е започнал отначало, вместо да работи през цялата човешка история.
Тази книга проследява историята на ранната църква от 1946 г., когато преп. Мун получава откровение да отиде в Пхенян, в контролираната от комунистите Северна Корея, където той започна своята проповедническа дейност. Тогава с него се запознава един от най-ранните му последователи Уон Пил Ким и разказва спомените си за тези пионерски дни в настоящата книга.
Книгата започва с кратка история за преп. Мун и за неговия живот, разказана от него самия. В нея той описва условията, при които е живял в концентрационния лагер Хунг Нам през периода 1948-1950 г.
Наскоро в Сеул, Южна Корея, бе публикуван кратък документ от господин Ин Хо Ким. Това е разказ на човек, оцелял в лагера Хунг Нам. Г-н Ким не е член на Обединителната църква, но неговият разказ е включен в тази книга поради важността му.
Последната част от книгата представлява непълен списък от проекти, започнати и подпомагани от Обединителното движение през неговата кратка история. Преп. Мун разказва, че през тези ранни дни той е говорил на членовете за това, което Църквата ще постигне някой ден, неща, които присъстващите трудно можели да повярват.

Ню Йорк Сити,
Джонатан Гълъри




Оцеляване в затвора

(Този свой разказ на спомени преподобния Мун сподели в столицата Вашингтон на 28 декември 1971 г. с превод от г-жа Уон Пок Че).

В трудовите лагери имаше около 800 затворници. Всяка неделя имаше почивка, но на нас не ни се позволяваше да почиваме. Вместо това ние имахме така наречения “образователен час”. Всички знаехме, че нещата, които управлението на затвора ни казваше, са лъжи. Въпреки че условията бяха толкова лоши, че много хора умираха, те казваха, че се отнасят добре с нас. Казваха, че посетители могат да идват по всяко време и могат да носят всякакви продукти и подаръци. В дните на националните празници ни обещаваха да ни дават да ядем риба, свинско и телешко, но в същност тези обещания никога не се изпълняваха. Те продължаваха тази пропаганда целогодишно. Изнасяха ни лекции за режима на Ким Ир Сен, след които трябваше да пишем отзиви в една тетрадка, и тези отзиви след това бяха четени и проверявани. Надзирателите хвалеха тези, чиито отзиви бяха добри пред другите затворници. Тези възхвали за режима на Ким Ир Сен бяха за тях много важни. Солидарността с режима беше одобрявана и хубавите отзиви бяха аплодирани от всички. Ако не ръкопляскахме бяхме жестоко наказвани.
Затворниците, избирани да говорят, обикновено бяха най-уважаваните и най-големите противници на режима. По този начин властите се опитваха да ни повлияят. След това нови затворници бяха изпращани да живеят с тях и те ги питаха защо са говорили така, искрени ли бяха техните приказки? Често обаче тези затворници се оказваха шпиони. Ако тези, които са говорели, кажеха, че са били накарани насила да говорят по този начин, след това са били жестоко наказвани и затваряни в карцера. Използвайки такъв вид пропаганда, властите постепенно насилваха много от нас да променят съзнанието си.
Дневната дажба храна се състоеше от три хапки ориз, които никога не бяха достатъчни и супа, която обикновено беше приготвена от листа на ряпа, вода и сол. Това бе всичко. Работата, която трябваше да вършим, бе да опаковаме чували с амониев сулфат. Всяка торба трябваше да бъде напълнена с 40 кг сулфат, завързана и качена на товарния вагон.
Торбите бяха донасяни от склада и цялата работа се вършеше от нас. При обикновени работни условия, работниците на тази работа биха яли свинско, защото амониевият сулфат поврежда кожата. Още повече, нормалната норма на един човек за 1 ден е 70 торби, а нашата норма за ден беше 130 торби без свинско и много малко ориз.
Десет души образуваха една група, която след това трябваше да напълни по 130 торби на човек. Амониевият тор, натрупан на хълмове, трябваше да бъде изкопаван, пълнен и завързван в торби, а те трябваше да бъдат влачени до кантара, и след това носени на гръб до влака. Комунистите бяха изчислили, че 80% от затворниците няма да издържат при този режим на работа и храна повече от 3 години. Ядейки такава храна и бивайки насилвани да извършват тази работа след около 6 месеца кожата на много от затворниците вече беше в много лошо състояние и изглеждаше точно като от снимки на затворници от нацистките концентрационни лагери. Краката при пръстите ставаха по-широки от бедрата. Тежахме по-малко от деца и изглеждахме като трупове. Много е трудно дори да си представите всичко това.
Разстоянието от затвора до завода за изкуствени торове беше повече от 4 км. Всяка сутрин ние се строявахме в колона по трима, хванати за ръце, а от двете страни на колоната заставаха въоръжени пазачи. Ако видеха човек, който не е хванат достатъчно здраво или е пуснал ръката на съседа си, го обвиняваха в опит за бягство. Обикновено бяхме толкова уморени, че едва можехме да държим главите си изправени, камо ли да се опитаме да вдигнем пушка или пистолет. Така че целта на всичко това беше всеки затворник да умре преди да са изтекли 3 години.
Невероятно трудно беше да се оцелее при тези условия. Ако затворник не изпълнеше нормата си, то дажбата му храна се намаляваше наполовина. За нас, разбира се, нямаше нищо по-важно от храната. Както знаем, човек не е само физическо тяло. Ако затворникът разчиташе единствено на храната, която ни даваха, за да оцелее, почти сигурно е, че всички щяхме да умрем. Аз приучвах себе си да чувствам, че се храня духовно. Разбрах колко съдбоносно важно е да контролирам своето съзнание. С тази увереност аз реших да преживявам с половината от дневната си дажба храна. Някак си успях да свикна с това мое убеждение и започнах да давам останалата част от храната си на другите. Продължих да правя това, убеждавайки себе си, че дори и с половин порция мога да изпълня дневната норма.
Една бригада се състоеше от 10 човека и ние работехме по двойки. Имаше и много трудна, и по-лесна работа. Реших да върша най-трудната работа и въпреки това да не умра нито след 3, нито дори след 10 години. От този момент аз гледах на половината храна като достатъчна, а на другата половина като допълнителна дажба, дадена ми от Бог. Аз открих голяма духовна утеха в това. Чувствах, че животът ми е едно постоянно изпитание и реших да работя колкото се може по-усилено.
В бригадата от 10 човека винаги имаше някои, които бяха по-слаби от другите. Понякога се налагаше да работя дори още по-усилено, за да изпълня и тяхната норма. През деня, ако започнехме да си мислим за храна, ставаше много трудно да продължим. Затова аз се опитвах никога да не мисля за храна. Реших, че съдбата ми е да върша тази работа и съм роден за нея. Исках да вложа цялото си сърце и искреност в нея, сякаш я вършех за Бог.
Започвахме работа в 8 ч, а в 10 ч. имаше почивка от 10 минути. Разрешаваха ни да отидем по нужда, но аз се опитвах да не мисля за това.
Изчаквах, докато всички се върнат и тогава отивах. Аз работех с такова вдъхновение, че теглото ми остана почти непроменено, което караше пазачите да недоумяват как е възможно това. Където и да отидех, търсех най-трудната работа. Всеки ден бригадите променяха местоработата си, за да не може да се планира евентуално бягство. Всички затворници искаха да са в една бригада с мен!
Аз се опитвах да не говоря много, защото знаех, че комунистите са много добре организирани. Най-трудно ми беше да пиша за чувствата си, слушайки фалшивата им пропаганда. Пазачите концентрираха своето внимание върху мен, търсейки всякакъв повод да ме обвиняват. Те дори настаняваха агенти в моята килия, така че не можех да споделям абсолютно нищо с никого. Беше много лесно за началниците да използват затворниците като шпиони, просто им даваха малко повече храна.
Затворниците ставаха обсебени от мисълта за храна. Понякога се случваше да попадне малко камъче в мизерната порция и ако човекът го изплюеше, другите се опитваха да го вземат. Ако някой от затворниците се разболееше и не можеше да работи, дажбата му се намаляваше наполовина. Това бе по-отвратително и по-жалко от всичко друго. С намалена дажба затворникът се чувства като че ли умира. Дори с температура и при изключителна болка той правеше всичко възможно, за да изпълзи от килията си и да получи пълна дажба. Обядът се даваше на местоработата, така че, за да яде, той трябваше да имитира, че работи. Болният не можеше да почива там. Ако искаше да получи вечеря, трябваше да напрегне всички сили, за да се върне в лагера.
Дажбата представляваше паничка с ориз. Щом някой от затворниците получеше своята, той без да осъзнава, слагаше ориза в устата си. Докато дъвчеше, наблюдаваше останалите и тяхната храна. Обикновено затворникът изяждаше всичко, преди да е свършило раздаването на храната. Забравяйки, че е ял и гледайки как другите изяждат своята храна, започваше да ги обвинява, че са присвоили неговата порция. Така избухваха побоища. Понякога шокът от приемането на храната беше толкова силен, че човекът умираше, преди да е свършил да яде. Тогава затворниците се биеха да вземат каквато храна бе останала в устата на умрелия. Едва ли можете да си представите колко мизерно бе това.
Най-трудната работа беше пренасянето на пълните торби с тор до кантара. Това беше работата, която аз поемах. Никой друг не искаше да я върши. Една торба тежеше около 40 кг. През работния ден купът от изкуствени торове ставаше по-малък, а разстоянието, което трябваше да се изминава с торбите, ставаше по-голямо.
Веднъж в годината комунистите избираха “образцов” затворник и аз печелех това звание. Сред затворниците имаше 20 души, които искаха да ме следват, но аз не смеех да говоря с тях. Въпреки че ни беше забранено да говорим помежду си, те идваха близо до мен и ми казваха, че са получили откровения. Пазачите започнаха да забелязват това и аз казах на моите нови последователи да не се доближават повече до мен. Сутрин, когато затворниците излизаха от килиите в тесния коридор, тези мои последователи идваха и ме прегръщаха. Веднъж на месеца ни позволяваха да имаме свиждане. Тогава близки, приятели или роднини ни носеха оризено брашно, което разпределяхме помежду си в килията. Ако някой от моите последователи получеше оризово брашно, той отделяше малко от него и го увиваше в хартия, правейки оризова питка. След това носеше тази питка там, където работехме и ми я даваше през обедната почивка. Това беше много трудно, защото пазачите претърсваха обстойно всички всеки ден. Тези преживявания бяха незабравими.
След освобождаването на Хунг Нам от силите на ООН, четирима от моите последователи дойдоха с мен в Пхенян. Другите се разпръснаха и се прибраха по домовете си.
Разказвам ви тези неща, за да добиете представа за положението по онова време. Комунистическата организация беше много силна. Дните, прекарани в затвора, бяха най-трудните, които някога съм преживял. Комунистите контролираха хората чрез храната. Ако откриеха човек с “реакционни” възгледи, дажбата му се намаляваше, с което го принуждаваха или да се промени, или да се самоубие. Не вярвам, че добивате дори и малка представа за това какво би било, ако комунизмът беше вашият стандарт на живот, вашият начин на мислене.


Ранните дни

(Уон Пил Ким изнася тази беседа пред членовете на Обединителната църква на 14 октомври 1979 г. в Световния мисионерски център в Ню Йорк).

За първи път видях Сан Мьон Мун през юли 1946 г. По това време той беше на 27 г. по корейския(лунния) календар, а според западното броене – на 26. Втората световна война завърши в Тихия океан на 15 август 1945 г. Макар че Корея беше изстрадала жестоко преследване по време на японската окупация от 1905 г., нацията беше останала единна. В резултат на споразумението между Съветския съюз и Съединените щати Корея беше разделена на 2 части буквално за една нощ и поради това свободното пътуване от Северна към Южна Корея беше изключително трудно. Към 1946 г., само една година по-късно, границата беше толкова силно охранявана, че пътуванията бяха невъзможни. Това се равняваше на опит за пресичане на Берлинската стена.
На 6 юни 1946 г. преп. Мун получи откровение да замине за Северна Корея. Той по някакъв начин успя да пресече и да премине през строго охраняваната територия и накрая да пристигне в Пхенян. Най-напред посети всички известни свети планини в Северна Корея, като се отдаде на молитва за Небето и човечеството. Там той срещна много други вярващи, които се молеха на тези места по онова време. Срещнах го съвсем наскоро след като се върна в Пхенян от своето пътуване, точно 1 месец след като той пристигна в Северна Корея.
През 40-те години на японско владичество нямаше свобода на вероизповеданията в Корея. Църквите бяха подтискани по различни начини. Властите изискваха всеки да се покланя на Японския император, но нито един вярващ християнин не искаше да прави това. Църквите накрая се изпразниха, тъй като християните се оттегляха на малки групи за поклонения в собствените си домове. Но когато дойде освобождението през 1945 г., християните бяха отново свободни да ходят в своите църкви, така че новите групи никнеха като необуздан огън и духът бе по-висок отколкото когато и да било преди.
През 1946 г. корейското християнство беше едва стогодишно, но вярата на хората беше на изключително високо ниво на духовност. Много групи и отделни хора имаха откровения, че Христос идва в Корея. Особено една група, която беше много силна духовно и вярна на получените откровения. Беше им казано, че тяхната главна отговорност е да пазят своите откровения и да подготвят скорошното идване на Господа. Те отдаваха всичко, което притежаваха в очакване на това събитие.
Пхенян често беше наричан Ерусалим на корейското християнство. В онези дни хората, които търсеха великата духовна истина, по някакъв начин си проправяха път към Пхенян и той стана голям религиозен център. Някои корейски християни там имаха просто невероятни духовни преживявания. Вероятно Пхенян беше фокусен център, тъй като християнските мисионери бяха дошли в Корея през Манджурия от север, а не от юг. Селото, в което беше роден преп. Мун беше много близо до Манджурската граница, а и Пхенян беше наблизо.
Трябва да разберете, че по времето веднага след Втората световна война все още нямаше абсолютно равенство между мъжете и жените. Жените не бяха насърчавани да получават образование, докато всички мъже, които можеха, ходеха на училище. Беше подчертавано, че жените трябва да пазят чистота и целомъдрие и да се отдават на подготовката за семеен живот. В резултат на това малкото жени, които се научаваха да четат и пишат, правеха това в къщи, а не в училище. Тъй като те не можеха да получат по-високо образование, дори жените с по-високо положение в живота, не можеха да четат Библията. В сънища и видения обаче Духовният свят показваше значението на Библията на жените, които сериозно търсеха разбиране. Такива събития се случваха постоянно и се приемаха от вярващите.
Обичаят по това време забраняваше на жената да пресича пътя на мъжа. Това беше немислимо и се смяташе за неправилно и неучтиво. Една жена от благоприлично семейство никога не ядеше на една маса с мъжа си, а винаги чакаше той да свърши и тогава сядаше накрая на масата и изяждаше остатъците. Това, което наричат днес “свободна любов”, беше извън всякакво въображение, а изборът на семеен партньор беше изцяло в ръцете на родителите. Те се оглеждаха наоколо и решаваха кой е най-добрият. Желанията на дъщерите им не бяха важни. Нямаше изключение за никоя жена. Такава беше по това време културата в Корея. Важно е да се разбере как преп. Мун работеше при тези условия.
В онези дни членовете на християнските църкви бяха много всеотдайни. Страниците на много Библии бяха измачкани от честото прелистване и поради това ъглите им се бяха изтъркали. Въпреки че много от хората не можеха да четат, поради честото пеене, бяха научили наизуст псалмите, даже и песни с много куплети. Затова обикновено само новодошлите се нуждаеха от сборници с песни, които да пеят. На тези служби всички пееха силно и с много чувство. Такава бе дълбочината на духовната им вяра. Често виждах преп. Мун с неговата Библия и един ден я разгледах отблизо. На всяка страница имаше червен знак и в полето й той бе изписал изречение след изречение с дребен шрифт. Тази Библия беше изпълнена с коментари и бележки.
Отдадени християни, а също така нехристияни от други религии, ходеха в планината, за да се молят дълбоко и много от тях получаваха откровения, често пъти близки до Принципа .
Пасторите обаче често преподаваха в църквите неща доста различни от тези откровения, въпреки че хората, които ги бяха получили, бяха силно вярващи християни. В Америка днес пасторите са уважавани. В Корея по онова време те получаваха повече от уважение. Вярващите ги приемаха като нещо близко до Бог. Когато те говореха, паството им вярваше изцяло. Те имаха абсолютна вяра и се покоряваха на своите пастори. Естествено е, когато трябваше да изпълнят някоя тяхна заръка, хората да имат чувството, че са готови да умрат в името на това.
Ще ви дам един пример за това, което ставаше по онова време. Християнското учение учи, че Христос е дошъл да умре в името на човечеството и ние получаваме спасение чрез Неговата смърт. Християните мислеха, че просто трябва да вярват в Иисус и ще бъдат безусловно спасени.
Когато получаваха откровения обаче, им бе разкривано, че Иисус не е трябвало да умре на кръста, за да спаси човечеството. Тези християни още вярваха в традиционните убеждения за първородния грях, но прозренията по време на молитва бяха различни от това, на което учеха църквите. Никой от тези хора не знаеше Принципа, но много от тях успяха да получат някакво прозрение за него чрез своите духовни преживявания.
Хората, които се молеха по домовете си, започваха да получават откровения и бяха преизпълнени с радост от проникновенията. Те се изправиха срещу дилемата, че откровенията бяха доста по-различни от ученията на пасторите им. Те не можеха да повярват, че пасторите грешат. И все пак всички факти им показваха, че прозренията им са верни. По време на японската окупация, хората не можеха свободно да обсъждат своите прозрения. След освобождението обаче те вече имаха свобода да говорят помежду си в Църквата. Ходеха на Църква с голямо желание, вярвайки, че пасторите ще им дадат верния отговор. Те им разказваха как Небето им е разкрило, че Иисус не е дошъл, за да умре и други подобни неща. Пасторите били изненадани и объркани чувайки това и се чудели как да реагират. Накрая те решили, че това е работа на Сатаната и че християните трябва да се молят по-усилено, за да не бъдат измамвани от него.
Не е трудно да разберем защо е ставало така. Преди 30 г. много от хората, които са получавали прозрения, са били обикновени селяни от планините. Те не са имали образование, а тяхното познание на Библията е идвало от прозренията, получавани чрез техните молитви. Представете си колко трудно би ви било, ако вие бяхте един от тези пастори. Как бихте могли да повярвате, че прозренията на тези обикновени хора са истински. Естествено, че тези хора са си мислели, че след като небесното царство разкрива тези дълбоки истини чрез тях – бедните хора, то със сигурност същите видения би трябвало да имат и пасторите. Затова те очаквали разбиране от тяхна страна. Пасторите обаче им казвали, че това са дела на лоши духове и хората били обезкуражавани, чувствайки, че единственият изход е да се молят за разбиране и разяснение. Разясненията, които те получавали били, че пасторите грешат, което ги поставяло в много трудно положение. Те не знаели вече към кого да се обърнат. Това често се случваше през 1945 г., когато преп. Мун пристигна в Северна Корея.
Скоро след това се разнесе мълвата за този дълбоко духовен човек от Юг. Той изглежда бе способен да даде много ясно обяснение на тези откровения, получавани от хората, които техните пастори не можеха да приемат. Това бе такова облекчение за хората, че те не искаха да се връщат към предишните си църкви. Като допълнение към случаи от този вид можем да кажем, че много хора, които никога не бяха чували за преп. Мун, получаваха откровения от Бог, че ако отидат на определено място, ще срещнат млад човек от Южна Корея, който е чаканият от тях човек. Това се случваше не веднъж или два пъти, а много пъти.
Много хора, които сериозно търсеха някаква насока от Небето, дойдоха да посетят преп. Мун с надеждата да получат някакви напътствия. И някои от тях оставаха да научат повече. Особено жените никога не бяха свободни да идват и напускат, според желанието си, домовете на своите родители или свекъри. Специално за тях беше от съдбоносно значение да дойдат и да се видят с преп. Мун.
Един от ранните ми спомени за отиването ми в Църквата на преп. Мун е как той в продължение на 2 седмици говори за Посланието към Римляните от Новия Завет. Това беше през юли, най-горещият месец в Корея. Църквата беше много малка: стая 4 на 4 метра, и бе препълнена с хора. Преп. Мун тогава беше на 27 години, но той вече говореше по могъщ и динамичен начин. Сега, когато той вече е на 60 години , ние всички познаваме неговия ентусиазъм, но в младостта му неговото учение имаше ефекта на гръм и мълния.
Когато той свърши службата, дрехите му бяха прогизнали, като че ли току-що бяха изпрани. Той сваляше блузата си и буквално изцеждаше пот от нея. Дори и през зимата, неговите дрехи никога не бяха сухи. Може би всеки би се потил така през лятото, но корейските зимни дрехи имат дебела памучна подплата, за да запазят топлината на тялото по време на жестокия студ. Въпреки че памукът поема много влага, той би могъл да изцеди дрехите си след проповедта.
Сега ние имаме график на нашите семинари с редовни почивки и хранене, но по онова време никога нямаше програма. Преп. Мун започваше да говори и продължаваше без да спира за почивка. Ние слушахме с такъв захлас, че седяхме с часове, без дори да помислим за отиване до тоалетната. Вие може би си мислите, че проповедите на преп. Мун сега са дълги, но в сравнение с проповедите му от онова време в Корея, сегашните изобщо не са дълги. Аз бях много изненадан, когато дойдох в Америка и разбрах, че се изнасят кратки лекции. Една лекция в Корея има продължителност от 6 до 8 часа, при това без превод . Такава лекция се равнява на 16 часа тук.
Често се случваха драматични сцени в Църквата както по онова време, така и след като се преместихме в Южна Корея. Понякога хората идваха с намерението да внесат смут и объркване или дори да направят нещо доста по-сериозно. Тези хора винаги биваха разпознавани от някои от нашите членове и не се случваха неприятности. Атмосферата в околността беше такава, че всички събрани хора биваха обзети от духовен огън. Сякаш някакво електричество се разпростираше всред групата и в този момент човек можеше да усети една чиста и благородна топлина идваща отвън навътре. Тази топлина бе много интензивна, но никога неприятна. Тя моментално облекчаваше грижи и тревоги и дори понякога лекуваше физически болести, както и успокояваше и утешаваше. В онези дни когато преп. Мун започваше да говори, хората бяха обземани от този огън, получавайки духовни проникновения. Те биваха погълнати в плач и разкаяние, а след това тъгата им се заместваше от радост и облекчение, и те започваха да танцуват. Корейците често имаха болки в кръста или стомаха, но когато бяха докоснати от този духовен огън, те биваха излекувани. Хората, които не бяха духовно чувствителни, можеха да наблюдават как стават тези неща, без да разбират какво в същност се случва. Службите започваха с молитва на преп. Мун, която биваше много интензивна, а след това започваше самата служба.
Много слухове плъзнаха през тези ранни години. Веднъж преп. Мун даде храна на един богат човек, който известно време идваше в Църквата. Този човек имаше болен стомах и се колебаеше дали да приеме храната. Но след като я изяде, се почувства по-добре. Преп. Мун се разсмя, когато разбра, какво е станало, и даде на човека още. Постепенно болките в стомаха му изчезнаха. По този начин хората започнаха да говорят, че Църквата давала чудотворна храна. При всички трудности и преживени преследвания, членовете на Църквата получаваха утеха от такива неща.
Въпреки че корейските християни бяха слушали за Иисус в продължение на много години, те не бяха задоволени и чувстваха, че нямат достатъчно разбиране. Като отговор на техните искрени молитви те получаваха отговори по духовен път и биваха преизпълнени с радост, особено ако откриеха някакво потвърждение в Библията. Когато преп. Мун обясняваше значението на техните прозрения, те чувстваха, че той ги разбира ясно и тяхната първа реакция беше да отидат при своите пастори с увереността, че ще могат да ги убедят.
Да разбереш нещо обаче и да можеш да го обясниш, са две различни неща. Може да изникнат толкова много проблеми, когато се опитаме да обясним на другите хора това, в което вярваме, че е истина. Когато тези хора отидоха при своите пастори, те не само че не можеха да ги разберат, но не се и съгласяваха с тях, те им казваха, че абсолютно грешат. Тези пастори знаеха пасажите от Библията много по-добре от обикновения човек и много често представите на хората биваха променяни от пасторите, понеже изглеждаха много логични. Въпреки че прозренията, които тези хора получаваха, бяха доста ясни, не беше рядкост такива хора да бъдат не само разубеждавани, но и да бъде разклащана тяхната вяра.
Повечето от последователите обаче не бяха толкова лесно разубеждавани и оставаха верни на тази ранна църква. Те бяха получили неоспорими доказателства, които задоволяваха въпросите им. Когато техните пастори не се променяха, тези хора просто напускаха старите си църкви.
Понякога това бяха богати хора, и техните църкви се осланяха както на техните дарения, така и на техния пример за вдъхновяване на останалите членове. Можете да си представите реакцията на пасторите, когато такава опора на тяхната църква напускаше, за да последва този млад човек от Южна Корея. Те оставаха доста разтревожени, мислейки, че тяхната църква ще се разруши финансово, ако това продължава. Това даде началото на жестоко преследване на нашата Църква. Много пастори предлагаха да придружат своите членове и да говорят с този млад човек, обсъждайки съдържанието на Библията и мислейки, че те ще могат да покажат пред своите членове “Кой е крив и кой е прав”. Тези пастори идваха да спорят с преп. Мун. Той беше станал много чувствителен към техните намерения и изглежда че винаги знаеше какви въпроси искаха да му зададат пасторите. Той ги приемаше топло и тогава повдигаше въпросите сам, давайки и съответните отговори. Нямаше какво повече да се каже. Даденият човек откриваше своя свещеник онемял пред изчерпателността на това, което ставаше пред него. Често, след като пасторите се прибираха вкъщи, те говореха лошо за преп. Мун, но хората, които ги придружаваха знаеха, че на думите им не може да се вярва. Някои от най-критично настроените пастори използваха своето положение и влияние, за да подронят репутацията на Обединителната църква и на нейния водач. Те казваха на властите, че преп. Мун пречи на църквите им. Разбира се, това беше вярно донякъде, защото той привличаше много членове от тези църкви.
Позовавайки се на критиките на пасторите, комунистическото правителство обвини преп. Мун, че нарушава обществения ред. Това първо обвинение срещу Църквата беше просто. То не се появи поради някакво дълбоко, съзнателно убеждение, а просто защото финансовите ресурси на някои от църквите бяха застрашени след като някои техни богати членове последваха преп. Мун. Поради факта, че тези пастори имаха влияние в обществото, те правеха каквото си искат и се оплакваха на правителството.
Първите членове на църквата имаха сериозното желание да търсят истината. Когато те бяха с преп. Мун, те бяха като деца и искаха да бъдат в неговото присъствие с часове. Неговото учение за тях бе по-важно от всичко друго. Нямаше никакво значение дали бяха стари или млади. Можете да разберете как такива дълбоки чувства бяха разбирани по погрешен начин. Но вие също знаете, че често пъти това е начинът, по който става християнското новорождение.
Още преди преп. Мун да започне да преподава Принципа, много хора, чувствителни към Духовния свят, получаваха прозрения за това как първите човешки прародители са съгрешили и са се откъснали от Бог. Веднага, щом човек чуеше тази истина, независимо дали от Принципа или чрез прозрение, странни неща започваха да се случват в неговото семейство. Често, когато мъж и жена се доближаваха до Бог, те откриваха, че привличането им един към друг не е толкова важно както преди и тяхната връзка започваше да се променя. Ако мъж или жена откриеха някаква истина, те започваха да обръщат по-малко внимание на своя партньор, а повече на това вълнуващо нещо, което са открили. Тогава за съпрузите им бе много лесно да си помислят, че партньора им е намерил някой друг. Не беше рядкост ако някоя жена започнеше да посещава Църквата, нейният съпруг да си помисли нещо такова. Това се отнасяше и за по-възрастни съпружески двойки, на около 50-60 г.
Ако мъж и жена идваха в Църквата заедно, за тях беше много по-лесно да се разберат един друг, но това се случваше рядко. Обикновено вярата на единия беше по-силна от тази на другия. Това е ситуация, която трудно може да се обясни и приеме в обикновеното семейство. Съпругата започваше да служи повече на мъжа си и да му оказва повече уважение, но упорито отказваше да има сексуална връзка с него. Беше ясно, че нещо се е променило. До тогава, ако съпругата се прибереше късно след Църква, съпругът би проявил разбиране дори да не е толкова отдаден колкото нея. Но след като тя започнеше да посещава Обединителната църква, нещо се променяше коренно и той по никакъв начин не можеше да го разбере.
Много е важно за вас да вникнете и разберете как и защо започна преследването на Движението, защото много подобни обвинения стоят зад преследването и в Америка . Моята леля, човекът, който ме доведе в Движението, имаше много щастлив съпружески живот. Нейното най-съкровено желание беше да се срещне с Месията. Когато срещнала преп. Мун, тя почувствала, че наистина е срещнала Избрания и поискала да посвети живота си на неговото учение, защото бе убедена, че то идва от Бог.
Тя станала още по-внимателна и любяща съпруга, за да избегне неразбирателството в семейството, но не се съгласявала на никаква сексуална връзка и то не породи някакви инструкции от преп. Мун, а защото получила откровение, че трябва да живее като девица, докато не бъде благословена в брака от Църквата. Нейният съпруг не разбирал това и се опитал да я разубеди. Той не издържал повече и започнал да преследва преп. Мун, мислейки, че жена му се е влюбила в него. А тя от своя страна чувствала, че не може да не се подчини на указанията, получени от Небето. Нейният съпруг започнал да говори пред хората за преп. Мун казвайки, че в Църквата стават аморални неща. Откритието, че и другите по-възрастни жени водят същия начин на живот, усложнило положението. Съпрузите се обединили и нарекли преп. Мун еретик и го обвинили, че разрушава семейния им живот. От тяхна гледна точка те са прави. Независимо от възрастта на съпругите, мъжете предположили, че стават аморални неща в Църквата. По този начин започнала клюката за аморалността на нашата Църква.
Споменавам този пример с леля ми, защото той е най-близък до мен, но този феномен беше широко разпространен по онова време. Обвиненията на съпрузите бе добър материал в полза на християнските църкви в борбата срещу преп. Мун. Те го обвиняваха в разрушаване на семействата, защото прекъсвал любовта на жените към мъжете им, както и за аморални неща в Църквата. Но той беше абсолютно невинен по отношение на тези обвинения.
Аз много добре познавам неговото учение и това как той набляга на чистотата във всички нейни аспекти и знам, че е така от самото начало. Още повече, че преп. Мун никога не е молил тези жени да прекъснат интимните си контакти. Всички те почувствали, че това е Божия воля чрез откровения.
След като се напиеше, чичо ми се озлобяваше много срещу преп. Мун. Ако някой от членовете го видеше да отива към Църквата, той изтичваше преди него, за да предупреди нашия Учител. Моят чичо правеше всичко възможно, за да накара леля ми да не ходи в Църквата. Едва 25 години по-късно, след като бе наблюдавал леля ми внимателно, той призна, че Обединителната църква е наистина истинска Християнска църква. Тогава окуражил собствените си деца да се присъединят. Накрая той отиде при преп. Мун и му каза: “Моля те, прости ми, имам голям грях пред теб и пред Бога. Моля те, приеми ме като член на Църквата”. Едва тогава той разбра стойността и същността на това, което прави жена му. Той я заобича още повече, като разбра колко много вяра е имала, за да издържи през всички тези трудни години.
Неотдавна той направи изказване, в което се надяваше целият този период от живота му да бъде простен и каза, че единственото му желание е да бъде погребан в гробището на Обединителната църква. Сега той е професор във водещ корейски университет и казва на своите студенти, че ако търсят истинска църква, трябва да отидат в Обединителната църква. Някои от неговите колеги са чували за репутацията на жена му по онова време, но той им казва, че не е виждал по-верен и изключителен човек от нея. Всичките им деца бяха благословени в брак от преп. Мун преди няколко години.
През онези ранни години преп. Мун, като че ли винаги плачеше. През нощта и сутринта се молеше, облян в сълзи, често с часове. Той се молеше за всеки един член по три пъти на ден. Съпругът или съпругата, идвайки в църквата, лека полека се променяше, но за техните семейства тази промяна изглеждаше бърза и драматична. След 15-20 годишен брак, единият от партньорите се променяше изцяло за 1 месец. Така хората започваха да говорят, че Църквата омагьосвала своите членове. Това доведе до молба за правителствено разследване.
Можете да си представите как преследването растеше около Църквата и нейния водач. Какви ли не лъжи се разпространяваха по онова време. Основата на тези клюки бе поставена в Корея. С течение на времето те се разпространиха по цял свят. Някои хора още вярват на тези лъжи и се явяват спънка на Движението през всичките тези години. Преп. Мун много пъти ни е казвал, че единственият начин да се преодолеят трудностите и да надвием лъжите, е да приемем и простим на тези, които ни обвиняват, и да разберем, че Бог също е бил в същата ситуация в продължение на 6000 години.
Служението в Пхенян приключи на 22 февруари 1948 г., когато комунистите арестуваха преп. Мун. Престоят му в Пхенян продължи 1 г. и 10 месеца. Властите предпочетоха да повярват, че наистина прави магии. Разпространяваната пропаганда беше успешна, защото обясняваше как преп. Мун е успял за толкова кратко време да събере толкова много последователи. Въпреки че християнството и комунизмът имат малко общи неща, някои християнски пастори отидоха да се оплачат на властите, протестирайки срещу тази нова Църква. Те се съюзиха с комунистите, за да преследват друга църква, въпреки че ясно виждаха, че стандартите на преп. Мун са ако не по-високи, то поне на същото ниво, както техните. Комунистите са атеисти и бе също в техен интерес да накажат преп. Мун. За комунистите фактът, че преп. Мун е християнски лидер бе достатъчен, за да го накажат. Всички тези клюки им дадоха добро основание да го изпратят в затвора. Тяхното намерение беше да докажат, че е лудост да се вярва в Бог.
Съдебната зала бе препълнена по време на процеса, тъй като преп. Мун вече бе станал много противоречива личност. Преп. Мун се появи в залата окован във вериги и с обръсната глава. Прокурорът започна делото, питайки го за неговата автобиография и когато разбра, че е учил електроинженерство, го попита как се произвежда електричество. Комунистическата идеология твърди, че както човек може да създава невидимо електричество, така също и Бог е плод на човешкия мозък.
Преп. Мун разбра, че съдията има намерение да използва отговора като критика към религията и затова отговори с големи подробности. Стана ясно, че той знае много повече за принципите на електричеството от съдията, който след известно време се ядоса и го спря да говори.
Комунистите се опитваха да докажат, че той мами хората с цел да разруши ценностите им. Думите лесно могат да бъдат манипулирани. Едно изказване на член на Църквата бе изопачено и като резултат преп. Мун бе обвинен в експлоатация на невежи хора. Много лесно се съставя такова обвинение, защото църквите обикновено се издържат от даренията на членовете си. И днес в Америка църквите функционират по този начин. Те го обвиниха, че учи хората на лъжи и че изопачава истината и че всичко си е измислил сам. Дори днес в някои страни той е обвиняван в “промиване на мозъци”, но тези обвинения не са по-различни от обвиненията, отправяни от комунистите в Северна Корея.
Когато съдията произнесе присъдата, обвинението бе, че преп. Мун си е измислил неща, които не се базират на факти. Привършвайки с четенето на присъдата, той попита преп. Мун дали има нещо да каже. Всички знаехме, че при тези обстоятелства най-доброто нещо, което може да се направи, е просто мълчаливо да се съгласиш, независимо от това колко абсурдно е обвинението с надеждата, че така ще се отнасят малко по-добре към теб. Но преп. Мун протестира срещу обвинението, че си измислял неща и настоя това обвинение да бъде оттеглено. Той не молеше за съчувствие, а настояваше, че е говорил единствено истината.
По време на този фалшиво скалъпен процес той бе осъден на 5 години принудителен труд в затвор за “Нарушаване на обществения ред”. Достойнството, с което той се изправи да говори срещу несправедливото обвинение, шокира всички комунистически лидери, които присъстваха. Тяхното намерение бе да покажат колко жалък и безпомощен е този вярващ в Бога човек. Но хората видяха един човек, който има смелост и е убеден в това, което върши. Първоначално процесът бе насрочен за 3 април, но след това бе отложен за 7-ми, за да може и високопоставени комунисти да видят безпомощността на Божия човек. Този процес също така трябваше да бъде един урок за младите комунисти, алармирайки ги за "триковете" на теологията на преп. Мун. Но те много съжалиха, че бяха довели толкова много млади хора, за да гледат този предполагаемо нестабилен и слаб човек. Ефектът от процеса бе точно обратен на този, който комунистите искаха да постигнат. Невероятно бе усещането, което изпитвах, гледайки начина, по който той се контролираше. Усещах, че преп. Мун силно държи на своето достойнство. Той стоеше изправен и се държеше естествено в ситуация, в която всеки друг би се чувствал съкрушен. При тази гледка аз не можех повече да сдържам сълзите си.
Членовете на Църквата бяха изпитали само неговото сърце, доброта и любов. Представата, която те имаха за него е като за баща, който прегръща децата си. В съдебната зала обаче те откриха един друг аспект на характера на преп. Мун и това беше неговия кураж, амбиция и безстрашие. Даже обвинен, той не изглеждаше сломен, омърлушен или даже тъжен. Очите и лицето му горяха с надежда. След като обвинението бе произнесено и полицаите му сложиха отново белезници, той вдигна ръце към нас, като че ли да ни каже да сме изпълнени с надежда и да отстояваме изцяло нашата вяра, вместо да бъдем обезверени. Когато го извеждаха от съдебната зала, той ни помаха, усмихвайки се със свободната си ръка, като че ли да ни каже, че ще се върне скоро и да не губим надежда. Всички бяхме с насълзени очи, но както преп. Мун каза след това, по пътя към затвора той също е бил пълен с надежда, че отива на място, където Бог би могъл да направи големи неща.
Килиите на подсъдимите бяха различни от тези на вече осъдените. Докато все още бил в килиите на неосъдените, преп. Мун се срещнал с един от хората, които свидетелствали против него по време на следствието. Човекът не искал да срещне преп. Мун, който го попитал: “Помниш ли кой съм аз?” Той не могъл просто да отмине и затова се спрял и казал: “Да, помня, разбира се.” Тогава човекът се извинил за това, което е направил и казал, че е бил подложен на натиск от властите, които го карали да свидетелствува срещу него. Казал още, че дълбоко в себе си никога не е искал да направи нещо лошо на преп. Мун. По-късно този човек му носел храна, докато бил в затвора. След известно време съдията, който осъдил преп. Мун посетил затвора, където той излежавал присъдата си. Той също не желаел да се срещне с него, но срещайки се, преп. Мун го поздравил. Когато съдията видял, че той му прощава, също му се извинил, казвайки: “Няма причини да си тук, ти си напълно невинен, но аз трябваше да те осъдя, защото така ми бе наредено и нямах друг избор.” Преди да напусне затвора, той също дал храна на преп. Мун.
Всичко това ни дава възможност да надникнем в същността на тази така наречена “правна” система. Hикой не вярваше наистина, че преп. Мун е престъпник, но системата бе така създадена, че всякакви процедури да бъдат налагани. Въпреки че преп. Мун беше невинен, той бе обвинен и осъден с присъда, която беше абсолютно нереална.
Затворниците имат номера. Към тях не се обръщат с имената им. Номерът на преп. Мун е 596, което на фонетичния корейски език означава “тъгуващ”. Мисля, че даже и номерът, който той получи, разкриваше тъгата на Бог. Небето изказваше своя протест срещу неговото изпращане в затвора. На 20 май 1948 г. Преп. Мун бе прехвърлен от затвора в Пхенян в концентрационния лагер със специален режим на работа Тонк Нии в Хунг Нам на Северо-източното крайбрежие. Там бе по-различно от предишния затвор. Първо, храната бе значително по-малко и с такова качество, че повечето хора умираха от глад след 3 месеца. Ако затворникът получава такава оскъдна дажба и не трябва да работи, може би ще оцелее, но тях ги караха да вършат много тежък труд. Никой не бе излизал от този затвор жив. Комунистите изпращат там хора с очакването, че ще умрат от изтощение. Караха ги да работят много и им даваха съвсем малко храна. Не беше рядкост хора да умират, докато се хранят. Как бихте се чувствали в такива условия? Бихте ли проявили симпатия и бихте ли казали “Горкият човек, умря”. Затворническият живот в Хунг Нам бил толкова суров, че първото нещо, за което затворниците помисляли в случай на смърт, било малкото останала храна на умрелия. Те скачали да вземат храната, без да мислят за смъртта. Вземали дори това, което било в устата на умрелия. Животът в лагера бил безчовечен и примитивен. Целта на затворите тук, в Америка е да превъзпитават затворниците, позволявайки им да се завърнат в обществото като продуктивни граждани. Но целта на затвора, в който е страдал преп. Мун, била друга. Преди да убият затворниците, комунистите искали да изстискат всяка капчица енергия от тях. Всеки осъден на затвор, бе изпратен там, за да умре от бавна смърт.
Всички получаваха еднакви порции – по 3 лъжици ориз. Някои ядяха своите зрънце по зрънце, което създаваше илюзията, че ядат повече, защото храненето продължаваше по-дълго.
Преп. Мун пристигна в затвора с намерението да оцелее през всичките 5 години на присъдата си. Той знаеше, че не може да оцелее дълго, разчитайки само на малките количества храна и въпреки тежката работа, която се изискваше от затворниците, той трябваше да намери някакъв начин да се бори със ситуацията. Той реши да намали оскъдната си дажба наполовина, давайки останалата част на другите затворници в продължение на 3 месеца. Той твърдо реши, че през следващите 5 г. ще живее на половин порция. Когато след 3 месеца започна да яде цялата си порция, той си казвал, че яде два пъти повече и че по този начин ще може да издържи през следващите 5 г. Това наистина го укрепи и чувствайки тази храна като подарък от Небето, той бе благодарен на Бог за това, което сега бе допълнителна порция. С такова отношение преп. Мун прие ситуацията такава, каквато бе с увереност, че ще оцелее.
В неговата килия имало хора, осъдени за всякакви престъпления. При комунизма не е важно колко затворници умират и колко са екзекутирани. Там имаше един човек, поставен от комунистите за съгледвач и лидер на затворниците. Този човек се казваше Ч. Х. Парк. Преп. Мун бе в черните списъци на охраната. Допълнителна храна бе обещавана на затворниците, които наблюдаваха и даваха информация за него. Тъй като той познаваше комунистическата система много добре, през целия си престой той никога не разказа Принципа на другите затворници. Един ден обаче преп. Мун говори с г-н Парк по време на обяд. Ако г-н Парк се бе възпротивил на това, животът на преп. Мун в затвора щеше да стане още по-непоносим. Преп. Мун каза на г-н Парк, че Йоан Кръстител не е изпълнил своята отговорност пред Иисус. Преди да отиде в затвора, г-н Парк бил добър християнин и чувайки това, бил много шокиран. Когато привършили разговора, преп. Мун само добавил: “Моля те, помисли върху това, което казах."
Въпреки голямата си умора същата нощ г-н Парк не могъл да спи. Старец в бяло се появил пред него и му се скарал, укорявайки го: “Кой мислиш е затворник 596? Ти не трябва да му опонираш, ако не го познаваш”. Понеже г-н Парк не можеше да спи и се чувстваше толкова уморен и болен, той обещал на стария човек, че няма повече да спори с преп. Мун. Щом изрекъл тези думи, болките престанали и той се почувствал по-добре.
На следващия ден по време на обяда, преп. Мун срещнал г-н Парк отново. Според това, което г-н Парк разказа на членовете по-късно, преп. Мун веднага попитал: “Случи ли се нещо странно тази нощ?” Г-н Парк бил много учуден как е възможно преп. Мун да знае дали е станало нещо и му разказал за премеждията си предишната нощ. Когато свършил с разказа си, преп. Мун му казал, че Мария – майката на Иисус не е осъзнала отговорността си към Иисус. Чувайки това, г-н Парк бил толкова ядосан, че забравил обещанието, което дал предишната нощ във видението си. Той абсолютно не можел да повярва на такова твърдение. Тогава преп. Мун му казал да обмисли отново тези думи.
През тази нощ г-н Парк отново се чувствал зле и имал болки по цялото си тяло. Тогава той се разкаял и обещал да не спори повече с преп. Мун и отново се почувствал по-добре. На следващия ден преп. Мун го срещнал отново. Не знам точно какво му е казал, но трябва да е било доста необичайно, защото въпреки страданията през предишните 2 нощи г-н Парк реагирал още по-остро от преди. През нощта същият старец се появил отново и го попитал: “Защо все още не можеш да разбереш”? Най-накрая след 3 дни опозиция г-н Парк се предал окончателно, ставайки вторият последовател на преп. Мун в затвора. Връзката му с преп. Мун бе много опасна, поради факта, че беше лидер на 2000 затворника. Ако г-н Парк би решил, можеше да направи живота на преп. Мун в затвора още по-труден. Имаше толкова напрежение около този човек заради позицията му. Дванадесет души по духовно водене започнаха да следват преп. Мун в затвора. Един от тях по-късно свидетелствува за това, понеже той много рядко говори за живота си в затвора. Даже и за мен много от преживените от него неща оставаха в тайна, докато един от тези 12 не успя да излезе и да ни разкаже за тях. Той ни разказа, как въпреки че 2 г. и 8 месеца са лежали в една килия, никога не го е видял легнал да спи. Даже в неделя, когато не работели и всички спели като заклани, наваксвайки загубения през седмицата сън, преп. Мун бил буден и се молел. След всеки работен ден затворниците заспивали веднага, щом се върнели в килиите, понеже се нуждаели от почивка, но преп. Мун винаги оставал буден последен, застанал в молитва. Сутрин, когато надзирателите идвали, за да ги събудят, преп. Мун вече седял и се молел.
Първото нещо, което г-н Парк искал да направи, било да потърси по-лека работа за преп. Мун. Опитал да му възложи такава работа, но той не я приемал, а винаги доброволно искал най-тежката от всички работи. Той никога не мислел, че е добре да приеме лесната работа, само защото му била предлагана от неговия последовател. Той никога не избирал най-лесната работа, а напротив, само най-трудната, това било товаренето на торби с вар. По време на окупацията японците бяха успели да съберат много голямо количество вар, която бе използвана за направата на изкуствени торове. Но накрая нямаха възможност да я съберат в чували и да я вземат със себе си. По-късно комунистите използваха затворници, за да раздробяват с динамит втвърдените хълмове от вар, която след това отнасяха в плетени кошове до вагоните. Работата бе толкова трудна, че един обикновен гражданин, който бил наеман на работа там, получавал годишна заплата само за 7 месеца работа.
Един от термините, създадени от комунистите, е работната норма. Затворникът трябвало да работи, докато не изпълни нормата си. В Хунг Нам нормата била 1300 торби, всяка от които тежала по 40 кг. Всяка група от 10 затворника трябвало да натовари 1300 торби на влака. Ако разделите 1300 на 8 часа, ще разберете колко бързо е трябвало да бъде натоварвана всяка торба. Освен това изкуствените торове миришеха толкова лошо, че хората, които минаваха покрай завода тичаха, защото намираха миризмата за непоносима. Представете си да работите 8 часа на ден, а понякога и повече в такава вредна за здравето среда.
Затворниците трябваше да гледат надолу, докато отиваха в затвора и нямаха право да поглеждат другите затворници, като винаги ги придвижваха в групи по 8 души. Причината за това бе предотвратяването на какъвто и да било контакт помежду им. Вследствие на постоянно недояждане и изтощение слюнката на затворниците бе станала гъста като лепило. Когато ги преместваха от едно работно място на друго, те ходеха с огромни усилия, често препъвайки се.
Във всяка стая живееха по 20 души, а за тоалетна се използваше кофа, от която всеки се гнусеше. Всеки искаше да спи до вратата, където въздухът бе чист. Но преп. Мун винаги спеше до кофата на най-лошото място.
Веднъж на месеца управниците на затвора караха затворниците да пишат клетва за вярност към правителството, съдържаща и признание за извършените злодеяния. Преп. Мун бе убеден, че няма за какво да се извинява пред правителството. В продължение на 2 години и 8 месеца той не написа нито дума за разкаяние, без оглед на голямото страдание, което му костваше това.
Понякога преп. Мун пишеше на членовете в Пхенян, молейки ги да изпратят оризово брашно и дрехи, които след това раздаваше на другите затворници. По-късно, когато членовете на Църквата идваха да го посетят, те виждаха, че той не носи дрехите, които му бяха изпратили и се чудеха дали изпратените неща наистина са стигнали до него. След това разбираха, че той дава всичко на другите и не задържа нищо за себе си.
На близките на затворниците им бе позволено да изпращат храна. В много редки случаи храната наистина пристигаше. В повечето случаи затворниците, получавайки пратката, изяждаха колкото можеха, а другото използваха за възглавница, за да не може никой да им го открадне. Но преп. Мун винаги разпределяше по равно между съкилийниците си храната, която получаваше. Той правеше това толкова редовно, че повечето от затворниците започнаха да разчитат на това – да получават определена порция за себе си, не оценявайки факта, че тази храна всъщност принадлежи на преп. Мун и че тя се дава като подарък. Обикновено преп. Мун не обръщаше внимание на това колко храна разпределя, но останалите наблюдаваха това с голямо внимание. Те знаеха точно колко има там, защото бяха приели като факт това, че част от тази храна им принадлежи и тъй като те винаги бяха много гладни, те пресмятаха точно колко е останало в торбата на преп. Мун.
Когато запасите започнеха да намаляват, другите се притесняваха много повече от преп. Мун. Те знаеха точно кой е получил малко повече и кой малко по-малко. Докато той не обръщаше внимание на такива неща, често се случваше затворник да се ядоса на човека, взел повече, въпреки че храната всъщност не му принадлежеше. Те не казваха нищо, но се ядосваха на “крадеца”. Някои от тях идваха при преп. Мун, казвайки: “Знам кой взе повече, отколкото му се полага” и искаха да се злепостави виновния. Много по-късно един от затворниците разказа на членовете на Църквата как преп. Мун никога не промълви нищо срещу такива “нарушители”.
Вечерта след този инцидент преп. Мун помолил хората да се съберат, за да поговорят с обвинения човек. Тогава той му предложил да вземе колкото иска храна. Той му предлагал искрено, но човекът не посмял да вземе още, а само се поклонил. Тогава преп. Мун взел чаша, напълнил я, подал му я и му казал да яде. Всички, които се били събрали, били раздразнени и изпитвали омраза към този човек. Отначало те били ядосани на него, че е взел повече храна, а сега виждали как преп. Мун му дава дори още повече.
Понякога, когато ръководиш малка група, някои от членовете може да дойдат да се оплакват един от друг. Независимо от това, тези хора са ценна част от семейството. Какво трябва да се направи в такъв случай? Хората обикновено знаят кога грешат, но ако ние им простим грешките, това е същото както да им подадеш горещ камък, който трябва да държат в ръцете си. Тази прошка кара хората да се обърнат и да погледнат грешките си по-сериозно, отколкото ако им ги покажем.
Майката на преп. Мун живееше на около 250 км от затвора, а транспорт по това време не е имало. Едно такова пътешествие за възрастна жена е много изтощително, но въпреки това тя изминавала това разстояние, носейки дрехи и храна на сина си. Връзката майка-син била изключителна. Тя наистина го обичала извънредно много.
Преди години когато преп. Мун учел в Япония, тя получила телеграма, че той се прибира в Корея за ваканцията. В телеграмата се уточнявало още с кой кораб ще пътува и че ще вземе влак след това до тяхното село. Корабът, с който преп. Мун трябвало да пристигне, потънал и всички негови пътници се удавили. Новината се появила във вестниците, но майката въпреки това чакала влака, надявайки се той да се върне. Но преп. Мун нито дошъл, нито пратил телеграма, нито писал. Майка му била толкова разстроена, че пропътувала целия път до Пусан. За този град тя била само слушала. Тя го търсела навсякъде из града. Тъй като нямало къде да остане, след като не го открила, тя се прибрала вкъщи. Преп. Мун си спомня, че когато се върнала, дрехите й били скъсани и била без обувки. Тя била напълно съкрушена и разстроена и даже не можела да си спомни къде е ходила и с кого е разговаряла. Но все пак тя здраво се била вкопчила в надеждата, че синът й е още жив, синът, когото тя толкова много обичала. Преп. Мун й разказал след това, че в този ден в Япония, когато трябвало да се качи на заминаващия кораб, краката му не искали да се помръднат. Тогава той разбрал, че има нещо нередно и не се качил на борда на този параход, а се върнал по-късно.
През трудните дни от живота на преп. Мун в затвора, неговата майка приготвяла много неща за него и с чувство на дълбока любов му ги носела. В майчините очи той бил дете, независимо от това, че вече бил възрастен мъж. Сърцето й боляло и тя плачела, виждайки своя син в затворнически дрехи и с обръсната глава. Но преп. Мун се скарал на майка си и й казвал, че ако плаче за това, че синът й е в такова състояние, то тя трябва да плаче без сълзи.
Защо преп. Мун й е говорил по този начин? Защото той чувствал, че ако тя плаче от гордост за своя син, който работи за установяването на небесното царство на земята, тогава независимо от собствените си страдания, той би приел нейните сълзи. Но ако тя плаче само от съжаление, тогава той чувствал, че не може да приеме нейните сълзи и се скарал.
Майката на преп. Мун може да е разбирала малко от Принципа, но въпреки това сърцето й не могло да издържа да гледа страдащия си син да раздава на непознати хора животворната храна. Опитвала се да не се разстройва, но не можела да сдържи сълзите си, виждайки това.
По пътя за в къщи тя посетила нашата църква в Пхенян и казала на членовете, че няма да му позволи да излиза от къщи, след като го пуснат от затвора. Тя го обичала толкова дълбоко, че сърцето я боляло да гледа как той страда, въпреки че той го правел в името на други. Тя често казваше, че ако той се грижеше за себе си поне малко, тя няма да се чувства толкова зле. Тя се връщаше обезверена от посещенията в затвора. Не й харесваше това, че той не разбира майчиното й сърце и канел затворниците дори още когато тя била там, да вземат всичко, което тя била донесла, като им го давал, без да остави нищо за себе си. Повтаряла, че никога няма да дойде да го види отново, но тези й решения траели кратко и скоро подготвяла още нещо, за да му го занесе.
През тези 2 години и 8 месеца, през които преп. Мун лежа в затвора, той събра 12 последователи. Един от тези хора бил Главата на Християнската федерация в Северна Корея. Неговата преданост била такава, че той дал обет пред Небето веднага щом излезе от затвора да последва преп. Мун и учението му с цялото си сърце. На няколко мили от Хунг Нам имало клон на затвора. Затворниците вярвали, че животът там е много по-лесен, отколкото в Хунг Нам. Този човек дошъл при преп. Мун и го помолил за разрешение да отиде в този затвор. Преп. Мун му казал да не ходи, но той решил да отиде. Един друг човек, г-н Ким отишъл при преп. Мун със същото искане. Той му казал да отиде, ако наистина желае това, но добавил, че веднага, щом почувствува нещо нередно, трябва да избяга.
На 25 юли 1950 г. чрез изненадващото нахлуване на Севернокорейските войски в Южна Корея, започва Корейската война. Хунг Нам е бил разположен в силно индустриализиран район от Северна Корея и скоро се превърнал в мишена за бомбардировки от страна на силите на ООН. Затворът бил обстрелван от самолети и от кораби. Всеки път, когато прозвучавала въздушна тревога, всички надзиратели се укривали, оставяйки затворниците да се оправят сами, изложени под обстрела. Един ден прозвучала обичайната тревога и преп. Мун, чувствайки, че има нещо нередно, казал на хората да го последват на друго място. В следващия момент паднала бомба точно там, където стояли до преди малко, изхвърляйки ги със силата на експлозията.
Северна Корея не предполагала, че целият свят ще отговори на нейното нахлуване. Съвсем скоро все повече и повече американски бомбардировачи и войски се включвали във войната, карайки Севернокорейските войски да отстъпват. Войските на ООН направили десант в Хунг Нам преди да отидат в Пхенян, който се намира доста по на юг. Логичният от тактическа гледна точка път, който Макартър е трябвало да следва след десанта в Инчон, е да мине през Сеул, Чорон и Пхенян и след това да стигне до Хунг Нам. Този клон на затвора лежеше на пътя на напредващите войски, така че комунистическите власти започнали систематично да екзекутират затворниците, преди те да бъдат освободени.
Първо, те наредили на затворниците да си подготвят храна за 3 дни, за да не заподозрат какво ги очаква. След това ги строили и им дали лопати. Комунистите не искали никой от затворниците да разбере, че няма да има нужда от тази тридневна дажба и че ще бъдат отведени на хълма зад затвора, за да изкопаят собствените си гробове и след това ще бъдат застреляни. Така групите били екзекутирани една след друга.
Преп. Мун чувствал, че ситуацията е твърде сериозна и нещо не е наред и схванал, че затворниците биват екзекутирани. Той знаел, че и неговият час наближава. (Той никога не ми е казвал как се е чувствал в този момент.) Хора с номер все по-близък до неговия били отвеждани. Накрая били отведени и няколко затворника от килията на преп. Мун. Ако неговото име било в списъците на откарваните, не би било възможно да се измъкне. Преп. Мун знаел, че критичният момент настъпва.
Както се изясни по-късно, неговият последовател, който отишъл в клона на Хунг Нам против волята на преп. Мун, бил екзекутиран. Но г-н Ким успял да избяга при отвеждането му към екзекуция с други затворници и се присъединил към преп. Мун по-късно на Юг.
Много често преп. Мун говори по твърде тих и смирен начин. Той не дава команди. Той не казва например: “Ти трябва да направиш това, ти не трябва да правиш друго.” Напротив, обикновено казва: “Аз мисля, че ти трябва да направиш това така, не е хубаво да го правиш по друг начин.” Ние не трябва да приемаме повърхностно неговите думи, защото от личен опит знаем, че всяка негова дума има значение.
Водени от едно много силно желание да помогнат, 16 държави се обединяват в силите на ООН, сражавайки се за свободата на тази малка военна зона – изглеждащият незначителен полуостров на Корея. В тази атака на север станало така, че силите на ООН освободили преп. Мун от затвора в Хунг Нам.
Въпреки че времената били неспокойни и несигурни, преп. Мун се върнал в Пхенян и посетил домовете на всичките си последователи, които са били с него преди да отиде в затвора. Ако не успеел лично да посети някой, той изпращал човек със съобщение, че се е завърнал и желае да знае какво е състоянието им. Той изминал пеш 250 км до Пхенян за 10 дена и след това за 40 дни посетил всичките си последователи по домовете им. Той останал в Северна Корея до последния възможен момент и накрая напуснал точно преди нахлуването на китайските войски.
Преп. Мун успял да вземе само някои неща от затвора. Едно от тези неща била една малка торбичка с оризово брашно. Той вървял 10 дена, пазейки това брашно, докато пристигне в Пхенян. Не е имало къде да се нахрани добре през цялото това пътуване. Всичко за ядене, което все още можело да се намери по полето, било вече гнило. Той ял тези развалени и изоставени плодове и зеленчуци, пазейки тази малка торбичка с надеждата, че когато срещне членовете в Пхенян, ще може да я сподели с тях. Когато всички се събрали, той разбъркал брашното с вода, правейки нещо като оризов пудинг. Казал им, че така са правели храната си в затвора и го споделил с тях.
Преп. Мун искал да донесе някакви подаръци на своите последователи даже след изпитанията, през които минал. От всичко, което могъл да вземе, храната била най-ценна, защото означавала живот. Днес много рядко ни се случва да искаме да запазим нещо ценно, за да можем да го споделим с други. Повечето от нас дават, когато имат в повече. Давам ви този пример, за да можете да надникнете в отношението на преп. Мун към неговите последователи.
Скоро след като войските на ООН го освободили от затвора, китайската армия се включила във войната. Изпратена била човешка вълна от хиляди войски. Войските на съюзниците били принудени да отстъпят. Било дадено нареждане Хунг Нам да бъде евакуиран. Вълна от бежанци напуснала Севера, отивайки на Юг. Г-н Парк се завърнал в Хунг Нам преди преп. Мун и му обещал, че винаги ще го следва. Така и станало. Случило се обаче така, че той си счупил крака и останал да се възстановява в къщата на сестра си. Преп. Мун ме изпрати да доведа г-н Парк. Когато пристигнах в къщата, видях че всички останали членове на семейството са евакуирани, а той беше оставен сам с един велосипед. Г-н Парк предполагал, че по това време преп. Мун ще се завърне в Хунг Нам, но не получил никакво съобщение от него. Той бил малко раздразнен от факта, че не е получил нито дума след цялата вяра, който е имал в преп. Мун. Когато му казах, че идва с нас, той се зарадва извънредно много и плака в продължение на няколко нощи, мислейки колко лесно бе изгубил вярата си. Аз го качих на велосипеда му и го докарах при преп. Мун.
Велосипедите тогава нямаха нищо общо със сегашните. Поради това, че кракът му бе счупен, г-н Парк не можеше да върти педалите, затова преп. Мун го буташе отзад, а той само трябваше да управлява с кормилото. Вече бе декември и снегът бе паднал. Аз носех раницата и ги следвах. Този бежански поход започна на 4 декември.
Всички мислеха, че войските на ООН лесно ще победят във войната и че евакуацията е просто временна. Хората очакваха да се завърнат скоро. Оттогава минаха повече от 28 години. Всички бързаха много, защото чуваха артилерията близо зад себе си и не мислеха за абсолютно нищо друго, освен как да избягат, запазвайки живота си.
Пътят, по който трябваше да вървят, трудно можеше да се нарече път. Главните магистрали бяха заети от войските и военната техника, които се движеха много близо до нас. Нямаше паваж, по който можехме да вървим, така че хората поемаха по мъничките неравни пътечки. Въпреки че всички искаха да се движат с максимална скорост, пътуването вървеше много бавно. Войските на Северна Корея и китайците напредваха откъм гърба, и поради всичко това пътуването беше страшно и с неясен изход.. Винаги съществуваше вероятността да бъдем заловени или ударени от заблуден артилерийски снаряд.
По едно време нашата група, стигайки до един хълм, спря да си почине в подножието му. Когато дойде време да се изкачим на хълма и да продължим, г-н Парк каза на преп. Мун, че сигурността на всички е застрашена от това, че той не може да ходи и помоли да бъде изоставен. Преп. Мун му каза, че те двамата не са заедно по собствено желание и че това, че са заедно, означава нещо много повече. Той каза, че никога не би го оставил, освен ако специално не бъде инструктиран за това от Бог. Така че г-н Парк никога не проговори на тази тема отново.
Вие просто не можете да си представите това пътуване през нощта, кишата и леда в планините, без храна, бутайки един човек със счупен крак на счупено колело. Това беше действително едно невероятно пътуване. Ние трябваше да преминем през планини и долини и през ручейчета и реки с това колело.
Пътуването до Южна Корея включваше и едно морско пространство, широко около 2 мили и половина. Мястото се нарича Инчон на южния бряг на Корея и има много големи приливи и прибои – около 7 метра. По време на отлива се появява една ивица суша, през която трябва бързо да се премине докато не е дошъл прилива. Бяхме преминали 20 мили този ден, което беше нещо невероятно като постижение и пристигнахме на това място около 2-3 ч. сутринта. Преп. Мун пренесе г-н Парк на гърба си, макар че тежаха почти еднакво, опитвайки се да балансира върху замръзналата земя. Аз взех колелото на гърба си и също започнах да прекосявам.
Нощите през зимата в Корея са много тъмни. За щастие от другата страна бе запален фенер. Това беше единствената светлина и нямаше нищо друго, което да ни показва накъде да вървим. Беше опасно, защото на места бяха останали малки езерца. Някои от тях бяха дълбоки, други плитки, но ние нямахме възможност да разберем тяхната дълбочина. Брегът бе от кал, не от пясък, така че бе не само хлъзгаво, но човек можеше да потъне до колене, ако стоеше достатъчно дълго на едно място. Кракът на г-н Парк бе започнал да се оправя и ако отново го счупеше, щеше да има големи усложнения. Той изобщо не можеше да сгъва крака си и го държеше опънат през целия път – ден след ден в шина, за да заздравее.
Когато пристигнахме на острова, хората трябваше да се качат на ферибота, който ги откарваше до другия бряг, но те не можеха да направят това, защото им бе казано, че е запазен само за военни. Тогава аз пренесох обратно колелото, а преп. Мун носеше г-н Парк. Второто преминаване само по себе си бе трудно, но сега вече нямаше абсолютно никаква надежда да преминем на другия бряг. Преп. Мун ни окуражи, казвайки, че когато стигнем на определено място, там ще има хора, които ще ни посрещнат и нагостят богато. Това ми даде сили да продължа. Ние започнахме да прекосяваме обратно пътя, по който дойдохме. Доста след този случай аз попитах как преп. Мун е успял да пренесе г-н Пак през цялото това разстояние при тези невероятни условия. Той отговори, че е чувствал, че този човек представлява целия космос. Отношението на преп. Мун винаги е такова. Каквото и да прави, не е само заради конкретния човек, а защото той представлява много други хора и в крайна сметка - целия свят. Когато преп. Мун ни гледа, той не вижда само един човек, а ни обича като представители на много други хора.
Когато стигнахме до мястото, от което бяхме тръгнали, вече беше започнало да се разсъмва. Мястото, където започваше твърдата земя, беше контролен пункт, който осигуряваше сигурността на селото. Когато охраната видя преп. Мун с обръсната глава, те помислиха, че той може би е севернокорейски заблуден войник. Един от тях даже спря преп. Мун и го удари. Те просто не разбираха ситуацията. Знаехме, че южнокорейските войници носят по-дълга коса от севернокорейските. Те попитаха преп. Мун каква е професията му. Той обясни, че е свещеник, който наскоро е избягал от затвора в Северна Корея и сега пренася един беглец на Юг. Човекът поиска да види Библията на преп. Мун като доказателство. След това я отвори и му каза да цитира първия стих от 16-та глава на Йоана. Той отговори без проблеми. Пазачите бяха доста впечатлени и ни пуснаха да минем.
Скоро видяхме къща, в която свети и почукахме на вратата. Младата двойка, която живееше там, ни покани да влезем. Нахраниха ни добре и ни дадоха най-добрата стая, която имаха. Едва на следващия ден си спомних как преп. Мун ни бе насърчил предишния ден, предвиждайки, че ще има голяма вечеря.
С изгрева на слънцето ние напуснахме къщата и спряхме едва когато слънцето залезе. Често пъти беше невъзможно да се върви нощно време, даже и да искахме, поради планинския терен. По пътя имаше много изоставени къщи, в които преспивахме нощем и които напускахме на следващата сутрин. Така се случи, че веднъж имахме възможността да пътуваме цяла нощ и когато се развидели, стигнахме до едно малко село. В него намерихме къща, в която можехме да останем. Винаги, когато спирахме в къща, моята задача бе да запаля огън, за да може да се спи на пода. В тази къща нямаше дърва за огрев. Можех да изгоря вратата, но това би означавало да спим на открито. Претърсих навсякъде за нещо, което бих могъл да използвам за гориво, търсейки даже суха трева, но не можах да открия нищо такова. Продължих да търся, докато не стигнах до едно малко възвишение, на което намерих един малък гроб. Тогава видях носилка, направена от слама, захваната от два кола. Аз свалих колците и запалих огън с тях, осъзнавайки по-късно, че носилката е била използвана, за да се занесе тялото на умрелия човек до гроб. В бързината тя е била изоставена от хората. И тримата бяхме много уморени и въпреки че подът бе много студен, преп. Мун и г-н Парк легнаха, а аз напалих огъня и чаках да се стопли. Когато преп. Мун извика от другата стая, питайки какво дърво горя, аз му казах, че проверих навсякъде, но не можах да открия нищо, докато не стигнах до този гроб, до който намерих тези два колеца. Тогава той ми каза, че не всяко дърво се използва за огрев. Въпреки че беше в другата стая, той почувства точно какво правех.
На следващия ден ние продължихме още няколко мили и стигнахме до къща, в която имаше много други бегълци. Там се нахранихме и в топлия въздух почувствахме, как сънят натежава като олово. Г-н Парк и аз попитахме преп. Мун дали ще прекараме нощта тук. Обикновено отговорът би бил “да”, но тази вечер той каза, че е по-добре да продължим. Ние го попитахме още няколко пъти няма ли да е по-добре да останем тук и да тръгнем на сутринта. Но преп. Мун не отговаряше повече на нашите въпроси. Просто стана и каза, че трябва да тръгваме. И ние потеглихме отново.
Въпреки че бяхме изтощени, ние продължихме да ходим и около 1 часа сутринта стигнахме до едно място, където преп. Мун реши, че можем да останем, за да си починем. На следващата сутрин трябваше да прекосим широка замръзнала река. Тогава видяхме един самолет, който лети над нас и проверява околността и чухме близък звук на артилерийски огън. През реката ние можехме да видим американските части, които заемаха нова отбранителна позиция. Поради подготвящата се атака беше решено, че няма да пускат повече бежанци през реката и ние бяхме едни от последните хора, които напуснаха севера. Тогава аз разбрах защо Той не отговори на нашите молби да останем в онази къща предишната нощ. Ако бяхме останали, щяхме да бъдем заключени от блокадата.
Когато най-накрая стигнахме в Юга, ние оставихме г-н Парк при негови роднини в Сеул, а аз и преп. Мун продължихме да вървим. В едно много малко провинциално градче, наречено Ул Сан, се качихме на влак на гара Чо Рюнг Нюк. Въпреки че студеният въздух, минаващ покрай движещия се влак беше като нож в нашата плът, чувствахме, че е по-добре, отколкото да вървим. Ние буквално висяхме от влака и така бе през цялото пътуване до Пусан. Слязохме на едно място, където сега има голям културен център. Денят беше 27 ноември 1951 г. Сега най-големият док за кораби в света се намира в Пусан.
Единственият човек, когото познавахме в Пусан, бе един бивш ученик на преп. Мун. Прекарахме нощта в неговата къща. Аз започнах да търся работа и стая, в която можехме да останем. Скоро след това срещнахме един съученик на преп. Мун – г-н Дък Мун Аум. Той покани преп. Мун да остане в неговата къща. Аз си намерих работа в ресторант и живеех съвсем наблизо.
Разбира се, г-н Аум нямаше и представа кой е преп. Мун. Той знаеше само, че е един добър приятел. Той никога не бе мислил за преп. Мун като за учител, но веднага, след като пристигнахме, той започна да го учи на много неща. Въпреки че беше от будистко семейство, г-н Аум една нощ сънувал сестрата на Иисус. Той не знаеше нищо за Библията или за Иисус, но тази жена, която казала, че е по-малката сестра на Иисус, споделила, че има неприязън, поради грешки, направени от нейното семейство. Казала на г-н Аум за един сейф у нея, в който бил заключен друг, а в него трети и докато и последният от тях не бъде отворен, нейната ситуация няма да се промени. Тя казала, че само един човек на земята има ключа и това бил учителят Мун. Г-н Аум разбрал, че може да научи много неща от новия си гост.
По-късно преп. Мун се срещнал с г-н Ким, който бил първият му последовател от затвора. Той се бил оженил съвсем наскоро. Тъй като двамата с жена му били бедни бегълци, не направили голяма сватба, а само малко празненство. Веднага, щом срещнал преп. Мун, той го взел в своята къща. Младоженците имали съвсем малко мебели и кухненска посуда в малката си стаичка, но го посрещнали и му предложили да остане с тях в тази стаичка за 2 седмици.
Когато работех в този ресторант, преп. Мун дойде и доведе г.-н Аум, за да ме посетят. Това ме ентусиазира и ме накара да се надявам, че ще видя отново г-н Аум и ще разбера нещо повече за него. От този малък случай надеждата ми се увеличи и аз се чувствах, като че ли семейството ми бе станало по-голямо.
Спомням си, че преп. Мун винаги бе гладен през онези дни. Когато водеше някой гост в ресторанта, аз говорех с моя началник, казвайки му, че моят многоуважаван учител е дошъл с гостенин и питах дали мога да им предложа вечеря. Първия път, когато преп. Мун дойде, собственикът на ресторанта отвори едно сепаре за него, в което го настанихме, за да се нахрани. Купичката с ориз бързо се изпразни, така че аз донесох още една, но скоро открих, че и тя е празна. Така разбрах колко гладен е бил той.

В къщата на г-н Ким преп. Мун бе започнал да пише книгата си „Принципът” . Беше ясно, че преп. Мун не може да остане да живее дълго с г-н Ким и неговата съпруга. Той ме попита дали там, където живея, има още една стая. Тъкмо бях чул за една стая, която се дава под наем и отидохме да я видим. По това време Пусан беше единственият град, незает от войските. Хиляди бежанци се бяха събрали в този град и стаи под наем трудно се намираха. Ако се намереше стая за сам човек, или ако се намереше стая, в която да живееш с приятели, човекът можеше да се смята за голям късметлия. За известно време преп. Мун и аз спяхме в една стая, която беше голяма колкото трима души да легнат един до друг. Въпреки че бяхме само двамата, беше невъзможно да спим опънати на постелката. Понякога г-н Аум идваше да ни види. Той не можеше да легне съвсем, но сядаше и се опираше на стената. Преп. Мун почваше да пише веднага след събуждането си. Когато изписваше няколко страници, аз му ги прочитах и той ги поправяше. Така в продължение на няколко месеца много хора идваха да ни посещават: стари познати, бегълци от Севера и хора, които бяха чули, че той е в Пусан. Той ги отвеждаше на едно малко възвишение близо до къщата, за да се молят. А понякога ходеше там сам, за да медитира. Когато г-н Аум ни дойдеше на гости, преп. Мун го караше да пее с часове. Той наистина много обичаше да слуша пеене. През свободното си време събираше малки камъни и глина, с които по-късно построи малка колиба на възвишението Пом Нет Кол в района Пом Ил Донг в Пусан.
По това време аз успях да си намеря работа като помощник на художника в лагера на войските на САЩ. Един ден рисувах една малка картина и когато преп. Мун я видя, предложи да започна да рисувам по-често. Един от хората, с които работех, правеше портретни скици от снимки на семейства и приятели на американски войници. Когато той вършеше това, за да вземе повече пари, аз вършех и неговата работа в базата. Той се чувстваше неудобно от това и ми предложи да изкарвам малко повече пари, като му помагам да рисува. Първата поръчка, която ми даде, бе снимка на едно чернокожо момиче. До този момент не бях виждал черен човек и тъй като снимката беше черно-бяла, бях много объркан и не знаех в какъв цвят да нарисувам лицето й. Най-накрая след 4 часови опити завърших една малка картина. Бях много несигурен, когато му я занесох, мислейки, че ако колегата ми я хареса, макар и да предполага, че няма да може да я продаде, щях да се чувствам успял в работата си. За моя най-голяма изненада обаче той каза, че портретът наистина много му харесва и че съм го направил много добре. Той не само плати повече, отколкото предполагах, но ми даде и още поръчки. Тогава станах професионалист.
Забелязвах, че колкото повече хора се присъединяват към Църквата в Пусан, толкова повече работа получавах. Правенето на тези картини беше само допълнителна работа. Приключвайки работа в американския лагер, аз отнесох всички картини в Църквата и там работех върху тях. Когато свършвах, обикновено беше 10-11ч. вечерта. Скоро забелязах, че преди да се върна от работа, преп. Мун бе започнал да приготвя всичко за мен: боите, хартията и четките. Той никога не ме оставяше да работя сам, а винаги идваше и сядаше до мен. От момента на започването до свършването никога не сваляше очи от това, което правех, концентрираше се върху работата заедно с мен. Когато свършвах вечерно време, аз обикновено се чувствах много уморен и лягах да спя веднага. На следващата сутрин когато идвах намирах, че картините са добре подрязани и навити на рула, за да ми бъдат по-удобни за носене.
Ако някога се колебаех кой цвят да използвам, преп. Мун винаги имаше предложение. Когато пристигаха повече поръчки, аз рисувах човека, а преп. Мун запълваше фона сам. По-късно аз правех само скиците, а той оцветяваше лицата и фона. След това добавяше всички детайли по косата. Така правехме по 15-20 картини на нощ. Никога не ни липсваха поръчки и двамата винаги се справяхме. За да изпълним поръчките, работехме до 1-2 ч. всяка нощ.
Този, който действително участва в тази работа, не се уморява, но ако някой седи и гледа в продължение на часове, започва да му се доспива. Когато аз работех, той можеше да се занимава с нещо друго, но вместо това той стоеше до мен и разучаваше как се рисува фона, облеклата, косата. Тогава си мислех, че трябва наистина много да му се доспива, докато седи и ме гледа с часове. Бях много уморен, но като гледах как ме наблюдава докато рисувам и как той би трябвало да бъде по-уморен и от мен, това ми даваше сили да продължавам.
Когато дойде краят на месеца и ми платиха, аз донасях парите обратно в къщи. Но преди края на следващия месец парите свършваха. Първото нещо, което правехме, е да купим ориз за цял месец, след това дърва и газ и накрая купувахме сушена риба и соев сос. Аз ходех на работа, а преп. Мун готвеше храната сам.
Можех лесно да отгатна къде отиват парите. Доста често хора, чували за преп. Мун и неговите откровения, идваха да го посетят. Някои от тях бяха доста образовани, но по-голямата част бяха бедни, необразовани и нямащи възможност да изкарват прехраната си. Той даваше на тези хора храна и пари за транспорт, и по този начин парите свършваха скоро. Той ми казваше точно как е похарчил парите и колко е дал на всеки човек. Това ме караше да се чувствам неудобно, защото знаех, че ми дава всички тези обяснения, за да не започна да се съмнявам къде са отишли всичките пари. Той искаше да изчисти всякакви съмнения.
Винаги когато се връщах късно от работа, преп. Мун идваше да ме посрещне на пътя и после се прибирахме заедно. Понякога посред нощ ме събуждаха хлипане или пеене. Често бях много уморен и не разбирах кое точно от двете беше, но след време разбрах, че преп. Мун не спеше, а коленичеше, плачеше и пееше, когато се моли. Той често отиваше на хълма при абсолютна тъмнина и понякога ме будеше да отида с него. Той ми казваше да застана на някое място да се моля, докато той отиваше да се моли на друга скала. Една сутрин много рано той ме събуди и ми каза да светна лампата и да приготвя лист и молив. През тази нощ беше много тъмно. Навсякъде в стаята беше мрак освен около лампата. Той ми каза да записвам това, което ще ми каже и ми издиктува частта от Принципа, в която се говореше за Второто пришествие на Иисус Христос. Той не спря, докато не разказа цялата глава. Обикновено човек първо пише, а след това чете написаното, поправя грешките и продължава нататък. Но той продължаваше да изказва мислите си докато не завърши цялата глава, наведнъж. Останалата част от оригинала той написа сам, но тази част бе издиктувана, така че беше написана с моя почерк, вместо с неговия.
До възвишението, където се намираше нашата колиба – Църква, минаваше поточе и много хора минаваха покрай нея на път да си налеят вода за домакинството. Те знаеха, че в колибата живеят двама млади честни хора. По това време един мъж и една жена мисионери обикаляха околността и те решиха да ни запознаят с Християнството. Жената дойде да ни проповядва.
Тя дойде с искрена надежда, че ще ни превърне в християни. Аз вече бях тръгнал за работа, когато преп. Мун, слязъл от хълма с надежда да срещне някой от членовете на Църквата, срещнал тази жена. Той й предложил вместо да говорят на улицата, да отидат в колибата. По-късно тя разказа на членовете, че веднага щом влезли в стаята, преп. Мун започнал да говори, като не и дал възможност да каже нещо. Той говорил за Божиите наставления и какво ще бъде бъдещето на Християнството, казвайки всичко толкова обобщено и така вдъхновено, че тя едва успявала да следи мисълта му. Но всичко, което той казвал, било толкова логично, лесно за разбиране. Оглеждайки се обаче, тя не можела да повярва, че нещо от такова значение за света, може да започне от тази колиба.
Тогава тя започнала да се притеснява за това, какво ще кажат хората. Все пак, една млада мисионерка е видяна да влиза в тази колиба и да излиза след дълго време. Поради това тя се притеснила и побързала да каже „лека нощ” и се върнала в къщи. Тя не могла да изгони от главата си думите, които чула. На другия ден рано сутринта тя отишла да чуе повече. Тази млада мисионерска била завършила семинария. Преп. Мун я накарал да отвори Библията и да прочете пасаж от нея на глас. За нейна изненада точно този пасаж бил един от тези, които дълго време я обърквали и тя все не можела да намери адекватно тълкуване. Тя ми каза, че преп. Мун й обяснявал този откъс и докато говорел, тя си спомнила за друг, който също й бил труден за разбиране. С безпогрешна точност пред следващите няколко минути той й казал да отвори Библията на друг пасаж и за нейна най-голяма изненада се оказал този, за който тя си мислела. Ако винаги свидетелството беше такова, колко лесно би било то! Скоро тя станала член на църквата.
Давайки й съвсем малко пари, преп. Мун й казал да отиде в Тегу и да установи нов център на Църквата. Тя била изпълнена с надежда, че ще може да впечатли своя свещеник така, както тя самата била впечатлена, мислейки, че той би разбрал Принципа по-лесно от когото и да било друг. Тя посетила някои от бившите си познати, също разказвайки им Принципа. Сигурно е плакала много, защото не е могла да ги убеди в нищо. Тогава тя излязла да свидетелствува, за да намери някого, който ще може да я разбере и да стане член. Така тя започнала да търси човека, когото Небето е подготвило.
Един ден, както си ходела, тя почувствала, че трябва да спре на едно място. Нещо я подтиквало да стори това, тя чувствала, че човекът, когото трябва да срещне, е някъде наблизо. Не след дълго срещнала една домакиня, която казала, че я е видяла на сън предишната нощ. Тази жена по-късно станала първият член на църквата в Тегу. Тя сънувала, че една мисионерска, която е гостенка в този град, ще дойде, че трябва да се отнасят много добре с нея. Преп. Мун ни каза, че членовете, които са далеч, му липсват така, както ако бяха негови собствени деца. Но това чувство бе непознато на членовете, особено на тези, които нямаха възможност да идват в Църквата когато пожелаят. Имаше една възрастна жена, която бе успяла да се присъедини към Църквата, но чието семейство беше много против нейното идване при нас. Дни наред тя излизала на балкона на втория етаж и гледала по посока на Църквата, надявайки се, че преп. Мун може да излезе, или че един от членовете ще мине по улицата. Ако изпитвате същите чувства към членовете на нашата Църква, няма да можете да стоите настрана от тях и те никога няма да ви забравят. Те винаги ще бъдат в паметта ви.
Както преп. Мун написа в композираната от него в затвора песен “Благослов на Славата”, ние искаме да върнем на Бог всичко, което Той е дал на всеки един от нас, но колкото повече се опитваме, толкова по-силно усещаме колко незначителни са нашите усилия. Тези думи са същината на неговото учение. Колкото повече се опитвал да направи за Бог, толкова повече чувствал, че може да направи повече. Аз мисля, че неговият живот се характеризира с любовта, която той дава даже на най-новия и най-обикновения член, прощавайки му грешките и чувствайки, че не им е дал достатъчно.


Благослов на Славата

Светлина на слава изгрява, като слънцето над нас.
Свободата ви събуди, съживете се, о, духове!
Събудете планините, долините с извори в тях.
Озарете света навек в светлина на нов живот.
Озарете го навек в светлина на нов живот.

Призовани сме да възвърнем славата на Бог над нас.
Той вселената изпълва със велика нежност и любов.
Вечно търсещи душите призовават към свобода.
Как да служа на Него, който днес ме зове?
Как да служа на Него, който днес ме зове?

От смъртта ти, мрак, се събуждам с радостта към мил живот.
Във прегръдка на Спасител, който нежно още ме държи.
И ликувам със утеха в любовта от Него за мен.
Благослов е на славата – да ликуваш вечно ти.
Благослов на славата – да ликуваш вечно ти.

И сега Той пак ме издига и прегръща в благослов.
И приемам Го с блаженство, с нежна и божествена любов.
В отговор на благослова и през целия си живот
как да спра да не чувствам – недостоен аз бях,
мога ли да се възпра – недостоен аз бях.




Преминаване през границата

(Преминаването през границата от Ин Хо Ким е разказ на човек, оцелял от концентрационния лагер Тонг Нее, който наскоро бе публикуван в Сеул. Това е свидетелство на човек, който не е член на Обединителната църква за преживяното от преп. Мун в затвора).

Сред затворниците, с многото си и необикновени качества, се открояваше един човек – Сан Мьонг Мун. Всички бяхме невероятно уморени, когато се прибирахме от работа. Някои от нас се опираха един на друг, докато ходеха, но той винаги беше изправен, освен през няколкото часа сън. Той беше такъв необичаен затворник, че даже и фанатизираните комунистически надзиратели го уважаваха. Това бе така, защото той работеше с невероятно усърдие и съзнание, без да нарушава правилата в затвора или да търси леката работа, което останалите правеха. Той бе в много добро физическо състояние. Когато го съветвахме да помисли за здравето си и да не работи толкова усилено, той винаги отговаряше:”Ако работя повече и по-усърдно, облекчавам труда на тези, които работят с мен.”
Той бе затворен по обвинения че „е реакционер” и трябваше да излежи наказание за това.
По това време различни християнски деноминации объркваха обикновените хора. Той искрено вярваше, че те трябва да бъдат обединени. Тогава той започна да развива движението “Домашна църква”, настоявайки, че истинската вяра трябва да започва от семейството. Той проповядваше, че всеки може да стане добър християнин, даже без да ходи на неделна служба, ако винаги се моли с чисто сърце и всеки ден се разкайва за греховете си.
Скоро неговото вдъхновяващо и убедително слово привлече много последователи. Главните християнски църкви обаче започнаха да завиждат на неговия успех и захванаха да кроят планове срещу него. Неговото Движение бе обиждано и наричано ерес. Тази догматична и ограничена оценка на основните Християнски групи послужи на комунистите, чиято политика бе да унищожат всички религии. В края на краищата той бе арестуван по време на една среща и бе осъден на приблизително 3 години затвор за “нарушаване на обществения ред” .
Той бе винаги спокоен и работеше усилено без да се оплаква. Що се отнася до работата, никой не можеше да се съревновава с неговата сила и ентусиазъм.
Едно нещо, което ми се стори странно у него бе, че той никога не се миеше. Всеки ден след работа в завода за изкуствени торове, ни разрешаваха да се измием в отпадните води, но той просто отминаваше. Въпреки че водата бе замърсена и почти негодна за използване, всички се миехме в нея след работа, защото нашата кожа ставаше непоносимо лепкава от сместа от прах, пот и изкуствени торове.
Един ден разбрах как се поддържа чист. Събудих се през нощта и трябваше да използвам “тоалетната”. В килията беше много тъмно. Когато седнах тихо, чакайки очите ми да свикнат с тъмнината, аз го видях да седи в един слабо осветен ъгъл. “Ким, ти си се събудил рано”, ми каза той, отваряйки очите си. Стори ми се, че се е молил. “Ти май всяка сутрин ставаш толкова рано, не си ли уморен?” – попитах аз. “Няма проблем, вече свикнах", каза той, освен това тялото започва да ме сърби, ако спя по-дълго.” Когато се върнах от тоалетната, аз го видях, че е без риза и се мие с мокра кърпа, потопена в студена вода. “Г-н Мун, не ви ли е студено, попитах аз, страхувам се, че можете да се простудите”. “Трябва да правя поне това, след като не се мия в затвора, ми отговори той. По този начин аз мога да оцелея.” По-късно осъзнах, че вместо да използва замърсената и негодна за употреба вода, той си пазеше водата за пиене, с която намокряше кърпата и миеше тялото си всеки ден преди изгрев.
Той се събуждаше, молеше се, после се измиваше с мокра кърпа и след това отново се молеше. По-късно закусваше и отиваше на работа. Той наистина правеше впечатление със своето непреклонно тяло и дух. Рядкост е човек, толкова близо до смъртта, да продължи да отделя такова внимание на своето здраве. Но да отдели 2 часа от скъпоценното си време за сън, за да спазва стриктно своите религиозни ритуали, ми се струваше направо невероятно.
Един слух обикаляше лагера и всички му вярваха. Казваха, че Сан Мьонг Мун има свръхестествени сили. Фанатизираните комунистически пазачи често без причина биеха жестоко затворниците, които бяха осъдени за това, че са реакционери или защото са нарушили обществения ред, но те правеха изключение с г-н Мун. Аз мислех, че това е, защото работи много съзнателно, както и затова, че не нарушава реда, но се говореше, че комунистите не смеят да се отнасят зле с него, защото смятат, че притежава свръхестествени сили. Говореше се още, че ако някой се държи зле с него без причина, тогава през нощта един старец като Сансилйонг им се появявал на сън и ги укорявал. Ако отново се държали зле с него, старецът се явявал отново на следващата нощ и ги наказвал. Така че и най-жестоките от охраната не смееха да се отнасят зле с г-н Мун. Още по-впечатляващо беше това, че Сан Мьонг Мун знаеше съдържанието на съня. Той отиваше при пазача, който се е отнасял зле с него предишния ден и го питал за самия сън с големи подробности, като че ли да потвърди верността му и като че ли сам е сънувал същия сън. Това наистина беше нещо невероятно и все пак Сан Мьонг Мун никога не говореше за тези слухове. Аз самият видях един новопристигнал пазач, който се отнасяше лошо с него и който внезапно промени държанието си. Аз вярвам, че тези слухове имаха основание, следователно аз ги потвърждавам.
Аз не съм член на Обединителната църква, нито съм християнин, не съм бил такъв нито преди, нито сега, но аз видях тези неща. Въпреки че от тогава минаха много години, аз не мога да забравя впечатлението, което той ми направи. Той бе човек на откровението и на принципите, човек, който винаги беше верен на думата си.
О! Аз и сега си спомням едно обещание, което той не изпълни. Става въпрос за малко препечено оризово брашно, което получих от майки си. Тя ми изпращаше толкова брашно, че да мога да го поделям и с други затворници. Г-н Мун ми каза, че ще ми плати по едно прасе за всяка купичка брашно. Но по мои приблизителни изчисления, ако си спомням добре, за купичките, които съм споделил с него, досега трябваше да съм получил повече от 100 крави. Но още не съм получил и кило свинско месо. Може да се каже, че това е пример за случай, в който той не изпълни своето обещание и не удържа на думата си!
Тук бих искал да поясня на читателя, който може би не ме е разбрал. По това време имаше нещо като поговорка между затворниците, която гласеше, че едно зрънце в затвора е равно на цяло прасе, ако си на свобода. Тази хитра поговорка дава ясна представа за живота в лагера. Нека си представим тогава, че ако едно зрънце е равно на прасе, тогава колко крави ще са равни на купчина брашно. Доста, нали? С други думи, в лагера желанието да споделиш храната, която ти се полага с други, се ценеше повече от каквото и да е друго.
Дълго време не бях чувал за г-н Мун след като излязохме от затвора в Хунг Нам. Какъвто и да е животът му сега, самият факт, че той и аз успяхме да оцелеем и излезем от този земен ад живи, е голяма Благословия от Небето.



ИНТЕРВЮ СЪС СЕ-ХЬОН ОК
(публикувано в сп. "Тон-Ил Сеге", септември 1977 г.)

През 1946 г., когато Преподобният Мун самотен следва пътя на изпълняване на волята Божия, той среща Се-Хьон Ок, която става живо свидетелство за силата на неговата Църква. Г-жа Ок е известна с името "Мама Ок", като по този начин хората потвърждават, че тя действително е майка на Църквата на този ранен стадий от нейното съществуване. Сега (1977 г.) тя е на 80 години, но в своята бяла корейска национална носия, изглежда по-свежа и даже по-млада от годините си. Върху сериозното й лице стои печатът на важната историческа мисия, която някога е легнала върху крехките й плещи.
Г-жа Ок е родена в Пхенян (Северна Корея). Тя е била младша по сан в една християнска църква, а мъжът й е бил църковен старейшина. Те имат двама сина и четири дъщери.
В това интервю с нейна помощ се откриват нови страници в историята на борбата, която Обединителната църква води на този ранен етап от своето съществуване.

Въпрос: Преди всичко, моля, разкажете, как и кога срещнахте за първи път Преподобния Мун?
Отговор: Когато най-големият ми син навърши 22 години, замина в Япония, за да учи в колеж. Но започна Втората световна война и трябваше да постъпи в армията. Молех Бога да го опази. През 1945 г., малко преди освобождението на страната, някои от нас започнаха да получават известия от духовния свят. Аз получих откровение, в което ми се съобщаваше къде живее Преподобният Мун. Отначало ми беше заповядано да отида в планината, за да се моля. Но бях толкова заета с домашна работа, че отложих молитвата, в резултат на което заболях. Това беше моето наказание. След това, през ноември 1946 г., някой ме отведе на първата среща с Преподобния Мун.
Въпрос: А какво се случи след вашето запознанство с него?
Отговор: Аз бях съпруга на старейшина от традиционна християнска църква и самата работех в същата църква. Но някои от нас, дяконите от традиционните църкви, се обединихме в кръжок около Преподобния Мун, за да изповядваме вярата си и да се молим. Всичко това беше невероятно. На нашите събрания цареше истинска възвишена духовна атмосфера. Плачехме, молехме се и отново плачехме от радост. Веднага, след като разбрахме Сърцето на Бога, ние искрено се разкаяхме. Скоро след това новината за нашите събрания стигна до традиционните църкви и те започнаха да ни преследват. Полицейските участъци бяха вдигнати на крак, някои от нас бях арестувани. Ние познахме същия този Свети Дух, който се е спуснал върху Евангелиста Марко преди 2000 години. Семейството ми имаше възражения срещу моите участия в събранията, традиционните църкви също скоро след това започнаха да ме преследват.
Въпрос: Доколкото разбирам, по това време Преподобният Мун е бил арестуван поради това, че събранията му бяха свързвани с църквата Пок-Чун Кьо (Църквата на утробата)?
Отговор: Съвършено вярно. Имаше такава църква Пок-Чун Кьо и тя беше основана от г-жа Хьо-Бин Хо. Тя и нейните последователи приготвиха специални празнични дрехи за Второто пришествие на Господа. Когато за това разбра полицията, нея я арестуваха, а всичко приготвено – конфискуваха. И тогава решиха, че Църквата на Преподобния Мун също се отнася към групи от подобен род, заради което го изпратиха в затвора за 3 месеца. Намирайки се в един затвор заедно с г-жа Хо, той чрез трето лице й изпратил съобщение, в което я съветвал да се отрече от църквата си, за да бъде освободена. Но охраната хваща тази бележка. Заради тази бележка той беше подложен на жестоки мъчения, загуби много кръв и се лиши от няколко зъба. Отначало живееше при г-н На, а след освобождаването си отиде да живее при г-н Чон-Фа Ким.
Въпрос: Очевидно е, че Преподобният Мун, опитвайки се да изпълни своята Божествена мисия – полагане на основанието за историята на Божията промисъл, се натъква на каменна стена от противодействие. А какво стана след като го освободиха от затвора?
Отговор: Преподобният Мун ни нареди да постим. След тридневен пост Небето ми изпрати откровение, в което се разкриваше какъв човек е Преподобният Мун. По това време той беше на 27. Пет дни по-късно аз се върнах вкъщи и тогава семейството ми сериозно се противопостави на моите връзки с Църквата на Преподобния Мун. Въпреки, че служех в традиционна църква и бях съпруга на старейшина от нея, аз напуснах дома си и постих цели 5 дни.
Въпрос: А как се отнасяха към всичко това традиционните църкви?
Отговор: Всички те активно изразяваха протеста си. Приличаха на рояк разярени пчели. През 1947 г. нашата група наброяваше трийсетина човека, болшинството от които принадлежаха към традиционните църкви. Всички те бяха преследвани, на семейството на Ин-Джо Ким това струваше много трудности. Веднъж ми се яви сън, в който Преподобният Мун беше измъчван на кръста и когато аз се хвърлих към него, видях, че е пребит и силно отпаднал. Всичко това ми се присъни. По това време той живееше при леля си и често го виждах.
Въпрос: Доколкото знам, скоро след това той пак е арестуван и пак е измъчван?
Отговор: През 1948 г. г-жа Сонг-До Джи пристигна при нас, в Църквата, за да приготви Божествената трапеза за Първи март (по лунния календар). Слухът за това бързо се разпространи, научи и полицията, и традиционните църкви. Един ден при нас се появи жена, която твърдеше, че била вярваща, каквито били и родителите й. След това стана ясно, че всъщност е дошла, за да шпионира. На другия ден, чувствайки се доста притеснена и с тежест в душата, аз се отправих към Църквата. Но там вече беше дошъл полицейският инспектор, който арестува Преподобният Мун, Уон Пил Ким и още две наши сестри. Г-н Уон Пил Ким беше пуснат след 4 дни, а жените – след 2. Разбира се, планираната празнична трапеза така и не се получи. 5-6 души бяха задържани и хвърлени в затвора. Два дни след моето арестуване пуснаха Преподобния Мун. Пет дни по-късно го обвиниха в това, че 1) той е шпионин на Сун-Ман Ли; 2) изнудва за пари богати жени; 3) нарушава обществения ред. Обвинените в шпионаж ги чакаше разстрел без съд.
Аз изпаднах в пълно отчаяние. Но изведнъж в мен сякаш се всели дух и аз започнах буквално да се пързалям по пода на Центъра за идеологическа обработка, където бях затворена. Като видяха това, преподавателите от този център се разбягаха от страх като зайци. Когато това състояние отмина, те се събраха около мен, питайки каква е причината за този пристъп. Задавайки своите въпроси (кога съм станала последователка на Преподобния Мун и т.н.), те се стараеха да ме разобличат и объркат. В края на краищата ме пратиха в затвора. Един от племенниците ми дойде да моли да ме пуснат. Общо прекарах 9 дни в килията.
Въпрос: Как премина съдът?
Отговор: Аз чувствах, че с нас постъпват чудовищно несправедливо и се обърнах към адвокат. Цялата тази история беше раздухана от вестниците и поради това много членове на традиционните църкви дойдоха в съда. Те се гавриха с нас, питайки: "А какво е това на главата на Иисус?" Крещяха, че Преподобният Мун трябва да бъде нарязан на късове. Съдията осъди Преподобния Мун на пет години затвор.
Аз изпратих Преподобния Мун до средата на двора на съда и му предадох храната, която носех от къщи. Като го гледах как върви напред, окован в белезници като престъпник, сърцето ми се късаше. Подадох жалба във Върховния съд, но присъдата му не беше отменена. Скоро го приведоха от полицейския участък в Пхенянския затвор. По това време повече от 30 членове на Църквата я напуснаха и аз бях единствената, която го навестяваше в затвора.
Въпрос: Разкажете накратко за затвора в Пхенян.
Отговор: Три дни преди Преподобният Мун да бъде пратен в затвора, Уон-Док Ким, млад затворник от Пхенянския затвор, получи откровение насън. Съобщаваше му се, че е длъжен да служи на Преподобния Мун и да му оказва всяка възможна почит. Той беше послушен на Преподобния Мун и му правеше множество малки услуги.
Въпрос: Вие често ли се срещахте с него, след като влезе в затвора Хунг Нам?
Отговор: Вижте, аз дълго нямах никакви вести от него, но веднъж от Хунг Нам пристигна писмо, в което се казваше, че трябва да навестя Преподобния Мун. Веднага се приготвих и хванах вечерния влак. Пътувах цяла нощ. От Пхенян дотам са над 1000 ри (400 км). Аз бях скромна жена, не бях свикнала да пътешествам. Така че да поемам нощем на дълъг път не беше леко за мене. Но като знаех, че Преподобният Мун тежко страда, събрах смелост и се запътих натам. В края на краищата на сутринта на следващия ден пристигнах в Хунг Нам. Взех стая в най-близкия хотел, разопаковах си багажа и се отправих към затвора. Затворниците ги извеждаха от килиите, оковани във вериги и на групи по 40 човека. Между тях забелязах Преподобния Мун. От вълнение сърцето ми се сви. Аз го чаках целия ден да се върне от тежката затворническа работа, която продължаваше до късно вечер. Бях толкова радостна да го видя отново, но въпреки това сърцето ми се късаше като го гледах.
Въпрос: За какво разговаряхте?
Отговор: Той ме питаше как живеят членовете на Църквата. Не исках да го разстройвам и му казах, че всичко е наред. Дадох му оризово брашно. На другия ден пак дойдох, а вечерта хванах влака и се върнах в Пхенян. През целия път плаках, сълзите като порой се търкаляха от очите ми, така че погледът ми се премрежи. Не можех да се овладея.
Въпрос: А след това?
Отговор: След известно време отново отидох да го навестя, но ми казаха, че са го привели в друг затвор. Страшно развълнувана, попитах за него един от затворниците и той ми разказа, че Преподобният Мун се намира в Бон Ганг. Това беше на 8 км от затвора Хунг Нам. Като наех носач да отнесе багажа ми, се запътих натам и взех стая в малък пансион. През цялото време не свалях очи от сградата на затвора и изведнъж чух как скърца тегличът на една рикша и – о, боже! – Преподобният Мун я теглеше! Хукнах към него, за да поговорим. Купих ябълки, оризово нишесте и яйца и му приготвих храна.
След това дойдох на себе си, но бях страшно развълнувана. През нощта напразно се опитвах да заспя, а на сутринта хвърляйки поглед към затвора, видях, че Преподобният Мун мете двора. Отидох при него и го попитах дали му е харесала храната. Той ми каза, че с удоволствие я е изял. Той не можеше повече да говори с мен и затова аз се прибрах. Като се огледах, видях, че той мете задния двор.
Отидох при един от охраната и му казах, че съм дошла чак от Пхенян, за да се видя със своя племенник. Той ми разреши да си поговорим и ние дълго беседвахме. Преподобният Мун ми каза, че след месец трябва да се върне в Хунг Нам.
Аз очаквах, че той пак ще дойде при мен, но той не дойде и не ми оставаше друго, освен да се върна в Пхенян.
Въпрос: Знам, че Преподобният Мун е понесъл много страдания и трудности. Той някога говорил ли ви е за това?
Отговор: Веднъж отидохме да го навестим с Уон Пил Ким. Преподобният Мун с една вехта шапка, нахлупена върху мръсния пешкир, с който беше омотана главата му, носеше тежък чувал с изкуствена тор. Той се обърна към нас и ни изгледа така, сякаш искаше никога да не ни забрави. После тъжно се отправи навътре. Всеки път, когато отивах да го навестя, му купувах нови дрехи, но идвайки пак, забелязвах, че е облечен в същите вехтории. По-късно разбрах, че раздаваше всичките си вещи на затворници, които бяха освобождавани и си отиваха вкъщи.
Въпрос: По време на Корейската война, когато армията на ООН се придвижи дълбоко на север, затворът Хунг Нам беше освободен. Вие някога разговаряли ли сте с него за това?
Отговор: По време на войната беше невъзможно да ходя там, за да навестявам Преподобния Мун. Много ми се искаше да го видя и непрекъснато се молех за това. Получих откровение и ми беше явено, че той е здрав. На 14 октомври 1950 г. войските на ООН завзеха Хунг Нам и освободиха затворниците, а сред тях беше и Преподобният Мун. По време на войната затворниците трябваше да работят много тежка работа и на тях не им позволяваха да се крият от бомбите в скривалища, даже когато авиацията на ООН бомбардираше територията на затвора. Аз съм убедена, че комунистите искаха затворниците да бъдат избити от бомбите. Но там, където работеше Преподобният Мун, бомби не падаха. Там затворниците един по един бяха разстрелвани. Неговият живот беше спасен чудодейно.
Обут в партенките, които аз му дадох, Преподобният Мун пое пеша пътя за Пхенян и ние заедно бяхме на път цял месец.
Въпрос: Цялото време, което Преподобният Мун прекара в Северна Корея, беше пълно с нескончаеми страдания и лишения. Разкажете, моля ви, как течеше животът му, когато попадна в Южна Корея?
Отговор: Аз заминах на Юг заедно със семейството си. А Преподобният Мун замина заедно с г-н Чон-Фа Пак, който беше надзирател от затвора Хунг Нам. Поради това г-н Пак беше обвинен в принадлежност към комунистите и беше много бит. Бяха му счупени краката. Но Преподобният Мун го качи на един велосипед и заедно с Уон Пил Ким те тръгнаха на път. Това беше много рисковано.
Г-н Пак реши да спре и да се засели в Кьонг Джу, а Преподобният Мун заедно с Уон Пил Ким стигнаха чак до Пусан. Известно време те живяха у свой приятел и с помощта на преподобния Сан-До Хан открили адреса ми. Преподобният Мун изпрати при мен г-н Ким. Първото, което го попитах, беше с какво е облечен Преподобният Мун. И аз чух, че той носи същите онези дрехи, с които беше в Северна Корея. Аз продадох много от платовете, които намерих в стаята им. От останалите уших дрехи и им ги занесох.
През пролетта на 1951 г. Преподобният Мун прекарваше цели дни в планината, а през нощта работеше на пристанището. Уон Пил Ким известно време работеше в един ресторант, а след това си намери работа в Американската военна база. Преподобният Мун си построи колиба в Бон-Ил Дон близо до Пусан. Една зима аз им готвех. Към нас се присъедини и г-н Ю (президент на Асоциацията на Светия Дух за Обединение на Световното Християнство) и други. На 1 май 1954 г. официално беше учредена Асоциацията на Светия Дух за Обединение на Световното Християнство.
След това към нашето семейство се присъединиха много професори и студенти от университета И-хуа. Нашият брой се увеличи и затова се преместихме на друго място в Хън-Ин Дон. На 27 април 1955 г. ние пак се преместихме в Чан-Чун Дон. Горе-долу по това време 5 професора от университета И-хуа бяха уволнени, а 14 студенти бяха изключени.
На 4 юли с. г. Преподобният Мун и много негови съратници бяха арестувани. Изпратиха ги в затвора Со-Де Мун. Наша ежедневна грижа беше да ги навестяваме в затвора. От момента, в който този затвор е бил построен, никой от затворниците не е бил посещаван от толкова хора. На 4 октомври Преподобният Мун бе оправдан и пуснат на свобода. След него освободиха и другите. В навечерието на Рождество Христово освободиха също и Уон Пил Ким. Скоро след освобождаването на Преподобния Мун ние отново се върнахме в дома в Чон-Па Дон. Имаше голяма церемония за получаване на Благословия. Именно от там започна историята на Обединителната Църква.
Въпрос: Много ви благодаря за това, че така подробно ни разказахте за Преподобния Мун и за историята на Църквата от нейното зараждане чак до наши дни. Без да скривате нищо, вие ни предадохте това, което сте виждали, чувствали и мислили. Сега, срещайки Преподобния Мун, вие би трябвало да се гордеете с него – нали той превърна Църквата във всемирна религиозна организация. А сега, моля, отправете своите пожелания към новите членове на Църквата.
Отговор: Говори се, че нашата Църква отново се приближава към изпитания. В Корея пред нас стои т. нар. "инцидент И-хуа". В международен план ние също така се сблъскваме с преследвания и с разпалваната срещу нас враждебност. Животът на Преподобния Мун се основава на търпение и още веднъж на търпение. Без да обръща внимание на противодействието и на презрението, той завоюва лавровия венец на победител. Нашите сегашни "трудности" ние можем да превърнем в поредното изкачване по стълбата, която ни води към успеха. Като разглеждаме тези трудности като обективни уроци, ние сме длъжни да облекчим товара, който лежи на плещите на Преподобния Мун и да направим всичко, което е по силите ни, за да изпълним дадената ни от Бога мисия.



ИЗВАДКИ ОТ ДНЕВНИКА НА ХЬО-УОН Ю
(публикация в сп. "Тон-Ил Сеге", юли, 1980 г.)

Президент Ю е човек с непоколебима вяра и преданост. Той стана опора за мнозина в ранните години на конфликти и преследване в Корея; животът му беше пример за нас. Той систематизираше и преподаваше словото на Татко и през 1957 г. написа книгата "Обяснение на Принципа", която беше първото печатно издание, посветено на Божествения Принцип. А през 1957 г. написа книгата, известна в английски превод като "Divine Principle" (Божественият Принцип). Той умира на 24 юли 1970 г.
Заемайки длъжността на президент в нашето Семейство в продължение на 15 години, той почти ежедневно водеше дневник, вписвайки в него отчети за Татко и планове за следващия ден.
11 май 1955 г.

Цял ден изнасях лекции на хора, които Кьонг-Гу изпрати в Центъра. Изгониха двама души от общежитието на университета И-хуа. Като слязох долу, заварих Кил-Джа, Чьонг Са, Ми-Шик и Мьонг-Джин да ядат. Всички се усмихваха. След края на вечерната служба аз се опитах да ги заведа в дома на г-н Янг, за да пренощуват. Порази ме тяхната решителност. По тяхна молба аз им написах препоръка до професорите от техния университет.
14 май 1955 г.

Администрацията на университета И-хуа изключи 14 студенти. Студентите ми изглеждат много твърди във вярата си. Помолих Кил-Джа и Ми-Шик да дойдат в 9.30 ч., за да дадат интервю за Сеулските вестници. Изнесох лекции на шест нови госта – студенти от университета И-хуа. Помолих Татко да побеседва с тях, докато аз отсъствам.
4 юли 1955 г. (ден на големи преследвания)

Днес седем пъти поисках да умра. Вечерта отново дойдоха вестникарите, навсякъде си пъхаха носа, снимаха Татко. Малко по-късно се появи следователят Оу и старшият следовател Ким, за да извикат Татко на разпит в участъка. Ние с Йонг-Ун отидохме с него. Г-н Оу почти ни изхвърли през вратата. Там ни чакаше нашето Семейство. След това заедно се прибрахме вкъщи. Така че аз бях прав, казвайки, че днес беше ден за преследвания.
5 юли 1955 г.

Татко не се върна. Как бих могъл да заспя, като го оставих там сам-самичък. Аз съм съвсем като Апостол Петър. След като закусих, се почувствах много уморен. Длъжен съм да изтърпя тези преследвания заедно с Татко. За малко легнах. Дойде Тонг-Хи. Той донесе вестник "Пьонг-Хуа". Нашият възлюбен Баща е арестуван. Настана часът. И сега ние се сблъскахме с това, което трябваше да стане. Аз ще бъда мъжествен. Обличайки се и вземайки от Ма-Шик назаем един чадър, тръгнах към участъка да търся членове на Семейството. Случайно срещнах г-н Хо и г-н Чо. Те казаха, че не знаят къде се намира Татко. След това заедно отидохме в чайната. Купихме всички вестници. Статиите в тях бяха много кални, но от калта може да се получи тор. Когато отидох в специалната стая за разпит, видях, че вече разпитваха Уон Пил Ким и че следователят го пребиваше. Вече се чувствах не така, както в чайната. Ние бяхме обвинени в отклонение от военна служба и незаконно задържане на хора. Седейки цял ден с празен стомах, аз даже забравих за умората си. Г-н Чо ни заведе в ресторант, отидох заедно с всички. Утешавах членовете на Семейството, които приличаха на стадо без овчар. Не зная, може би това е последният запис в моя дневник. Разлепих фотографиите и не знам дали те ще бъдат върнати на местата им.
Можете ли вие да умрете заедно с този, когото обичате? Можете ли да забравите своето обещание? Можете ли да прекосите планината, ако мислите, че е невъзможно да се изкачите по нея?
6 юли 1955 г.

Цяла сутрин говорих с членовете на Семейството. Всички заедно се отправихме към участъка, за да бъдем редом с Татко.
Аз ще отида навсякъде,
където отиде моят любим Отец
А ще отида ли даже на смърт?
Ние станахме едно цяло,
а мога ли да отида даже в Ада заедно с него?
Това е моят път.
Кой ще ме спре?

Очаквах Хо-Йонг в чайната на Де-Янг до 3 часа, а след това отидох в участъка. Те разпитваха всички членове на Семейството за нарушаване на закона за военната служба и за незаконно задържане на хора.
10 юли 1955 г.

След като произнесох съботната проповед, отидох в другата стая, за да изнеса на г-н Сук лекция по христология. Още не бях успял да започна, когато следователят Оу и старши следователят Ким дойдоха да ме арестуват. Преоблякох се и се приготвих да вървя с тях. Когато пристигнахме в участък, заварих там г-н Хьо-Мин и г-н Хьо-Янг. Разпитваха ги. Тази вечер те се опитваха да арестуват нас, вместо г-н Чонг-Фа Пак. Помолихме да ни освободят и получихме разрешение да се върнем в Църквата.
11 юли 1955 г.

Стараех се да ободря Кьонг-Гу, Фан-Че и студентите от И-хуа. Помолих ги в единение и любов да се съберат в дома на Янг. Около 4.30 ч. се подготвих за живота в затвора и се отправих към участъка. Също видях как разпитват Сонг-Сил Че. Него също го арестуваха. Мен ме арестуваха в участъка Тон Де Мен. Когато погледнах затворниците през решетката, си спомних филма "Камо грядеши?"(Quo Vadis), именно този епизод, когато хората очакваха своя последен ден. Затвориха ме заедно с крадец и чиновник. Постарах се да вселя в душите на тези млади хора надежда за бъдещето.
13 юли 1955 г.

Един детектив ме отведе в участъка Чьонг-Но. Там вече бяха Татко и Сонг-Сил. Г-н Су-Кьон Ли донесе много вкусен корейски комтан. Когато Татко, аз, юристът Че и детективът очаквахме такси, за да отидем до съда, ни обкръжи група членове на Семейството.
Между събралите се бяха Хьо-Мин и Хьо-Янг. Йонг-Сок Пак ме гледаше много съчувствено. Когато трябваше вече да тръгваме, един от моите племенници възкликна: "Чичо, какво е станало с теб?" Плачеше. Когато таксито тръгваше, той удари по стъклото. Членовете на Семейството ни гледаха с голяма тревога, но им казах, че няма за какво да се безпокоят. Ужасно се уморихме от чакане. На китките на Татко и на моите също бяха нахлузени белезници, свързващи ни един за друг. Отведоха ни в някакво помещение. Г-н Хан, Майка Ок, Чьонг-Бок, Ханг-Йонг, Хуан-Че и Кьонг-Гу се постараха да дойдат с нас. Заедно изядохме яденето, донесено от членовете на Семейството. Когато всички ние, включително Сонг-Сил се оказахме заедно, Татко каза: "Те ни правят завинаги неразделни. Ние сме готови да се борим до края." Зарадвах се , като чух тези думи. Като ме погледна, той добави: "Хьо-Уон, тежко ти идва, нали?" Аз възразих: "Заради нашите грешки, неприятности засегнаха и Вас." Заедно с още 30 затворника ни изпратиха в затвора Со-Де Мун. Вече след полунощ, ние пристигнахме в блок 6, част 9, килия 380.

15 юли 1955 г.

Денят, в който трябваше да се явим в съда, ние прекарахме струва ми се в най-лошия от затворите. 24 души ни натъпкаха в килия с размер два и половина сламеника. Беше невъзможно да се диша. Цял ден чакахме натъпкани в килията, но така и не ни разпитаха.
29 юли 1955 г.

Днес ни извикаха рано. Всички членове на Семейството бяха в очакване. Видях, че нас ни чакат Че-Гун и Ман-Чун Ча. Беше ми приятно да ги видя. Баба отново ме потупа по гърба. Подарих на секретаря моята книга за Принципа и му я надписах с няколко реда в израз на благодарност. През четирите следващи дни членовете на Семейството ни носеха скромен обед. Тази толкова трогателна грижа ми направи дълбоко впечатление, но за голямо съжаление не можех да ям. Пак както през първия ден, нас петимата ни оковаха с обща верига заедно с Татко и ни изпратиха в съда Канг. Всички членове на Семейството бяха с нас. Казах си: "Иска ми се да останем свързани завинаги". Сан-Янг Сон се добра до мен. Помолих го да приветства Татко. Татко му каза: "Моли се повече." Когато се качихме в колата, ни забраниха да седим до прозорците. Не разбирам как могат да бъдат толкова жестоки. Видях, че някои следователи ни завиждат за нашата страстна любов, както и за това как се грижат за нас членовете на Семейството. В Семейството е нашата сила, нашата защита. Дойде да ни навести братът на жената на Куангъ-Юл. Не мога да забравя какво беше изражението на лицето на жената, която стоеше редом до Ке-Сон и ни махаше приветствено с ръка. Как можах да забравя името й? Това е моя вина. Дойде и г-н Че, но аз не го видях. Чонг-Су Че, който дойде от Уан-Джу, ме приветства със сълзи. Това беше нашето Семейство и тези хора искаха да споделят с нас тежестите на преследванията. След 22 дни затвор ни бе прочетена и присъдата. Първото съдебно заседание се състоя в Районния съд в Сеул в зала 4. Името на съдията беше Хак-Но Юн. Той беше главен съдия. В следобедното заседание съдията Се-Йонг Канг произнесе следната присъда: "На Учителя – 2 години, на Хю-Уон – 2 години, а останалите трима членове на Църквата са осъдени на по 1 година".
28 септември 1955 г.

Кьонг-Гю Ю дойде при нас и обяви: "Днес всички вие и Татко ще бъдете на свобода". Но ние все още живеехме в неувереност. Вечерта Уон Пил Ким, поглеждайки през прозореца, възкликна: "Тази вечер ли?" "Да" – гръмко му отговорих, но не бях сигурен в тези думи. След като още трийсетина минути не последваха никакви промени, легнахме. През сън дочухме скърцането на отваряща се врата и казаното на висок глас: "380-та, излизайте с вещите". Чанг-Хуан Ли ни помогна да си съберем багажа. Аз му дадох бельото, ризите и чорапите. Излязоха над 10 души, но сред тях не зърнах Татко. Влизайки в килия № 29, където беше той, улових погледа му. Попитах: "Значи са пуснали само мен?" Татко каза: "Тръгвай колкото се може по-бързо. Така трябва." Но аз не можех да се обърна и да тръгна. В очите ми напираха сълзи. Искаше ми се да се върна обратно. Излизайки от затвора, попаднах на Су-Йонг. Уол-Сон ме поздрави, Тонг-Сук силно ми стисна ръката. С джипката се върнахме в Църквата. Там бяха Хьон Сил, Хьонг Сук, Ун Джа Нуанг, Майка Тонг Чол, Йонг Ун Ким, Хуанг Юл, Банг Ул Ким.

4 октомври 1955 г.

Татко остана в затвора точно три месеца. От както мен ме пратиха в затвора, изминаха 86 дни. Преподобният Чонг-Су Ли, Ченг-Хуа Хан и аз с такси, извикано от Чу-Хуа Хан, се запътихме към местния съд. Там вече се бяха събрали някои от членовете на Семейството. Посрещна ни много мило Сон-Хуа. Натовариха ни на камионетка. После зърнах Хьо-Юн и Ху-Мин. В същата камионетка седеше и Уон Пил. Татко беше в друга кола. Съдебното заседание започна в 10.00 ч. Аз си свалих сакото, за да остана само по риза, както беше и Татко. Главният съдия Хак Но Юн обяви Татко за невинен. На мен ми определиха глоба от 5000 уона, а всички останали бяха осъдени на 8 месеца затвор. Тръгнахме да вечеряме в корейски ресторант, водени от Ченг. С нас бяха Йонг Ун, преподобния Ли, Сун Фа Ким, Чу Фа Ким и Кьонг Ку. След вечеря отидохме да видим Татко. Съпровождаха го Сун-Ха Ким и Чьонг-Хуа Ханг, студенти от Уан-Джо. В 21.40 ч. Татко ни изпрати. Взехме автобус, за да се върнем вкъщи. Бях огорчен, че не срещнах студенти от И-хуа. Веднага след молитвата на Татко запяхме "Песен на Божествената градина", а после продължихме да слушаме словата му.

7 октомври 1955 г.

Днес се прехвърляме в църквата Чонг-Па Донг. Докато си опаковахме багажа, Те Хуан-Юм дойде, за да изпрати Татко до новото място. Влязох първи. Залата беше много по-голяма и помещението се оказа много по-удобно. Всичко, даже вратите, беше много старо. Приготвих си постеля и легнах да спя.

10 октомври 1955 г.

Отбелязахме освобождението на Татко. В 6.00 ч. вечерта на горния етаж започна празнична вечер. Приготвихме много просто ядене – оризови сладкиши и ябълки. Всеки получи ябълка и няколко сладкиша. Татко сам обиколи всички с торба, от която раздаваше сладки на всекиго. Даровете бяха евтини и в същото време – разкошни. Стиховете на Хуанг-Йол Ю направиха силно впечатление. Беше прочетено и пълното със страст стихотворение на Уонг-Бо Че. Татко също изпълни няколко Святи песни и разясни смисъла на стиховете. Аз също прочетох тези 8 фрази, които написах в затвора.


ПРЕПОДОБНИЯТ САН МЬОН МУН – ЧОВЕКЪТ И МИТЪТ

Чунг-Хуан Куак


Човек сложен за описване - Преподобният Сан Мьон Мун.

Никога няма да мога напълно да разкрия същността на този човек.
През последните 20 години познавам много отблизо Преподобния Мун. Много искам да го опозная по-добре. Как бих искал да постигна вътрешния стандарт на неговото сърце! Понякога той ми се струва невероятно съсредоточен, сякаш намирайки се в центъра на безкраен океан, гледа отвъд хоризонта! Какво ли не бих дал, само за да мога да се докосна до неговата сянка, когато той изведнъж се залива в смях! Каквото и да прави, той е пунктуален и внимателен, но при това и много чувствителен. Изобщо аз съм склонен да хвърля поглед навсякъде: в което и да е незабележимо кътче, във всеки зиг-заг при тези редки моменти, когато той е сам, за да схвана, макар и повърхностно, но без излишни илюзии, неговия стил на живот. Още повече, аз бих бил щастлив да открия за себе си това, което се крие във "вътрешността" на Преподобния Мун. Той е един от тези, които пребивават на този свят, който все още не е напълно готов да ги приеме такива каквито са. Често, когато ми се случва да се срещна лице в лице с Преподобния Мун, започвам да изпитвам чувство на неловкост. Той милостиво нарушава мълчанието. Когато той седи, закрил очи, потънал в размишление, аз се обърквам и не знам какво да правя. Не знам как да се избавя от неизбежното чувство, че той е много по-висш от мен и от безпокойството, че не бих могъл да се настроя да бъда в хармония с неговите мисли. Не е удивително това, че човекът, за който се заех да пиша, е твърде неуловим и сложен за описание. И в тези условия бих искал да предложа кратък очерк за човека, който ни събра около себе си.

Как изглежда Преподобният Мун

В "История на Обединителната църква", написана от Хуанг-Юл Ю, отговорник по въпросите на културата в главния център на Обединителната църква в Сеул, външността на Преподобния Мун се описва по следния начин:
"Надарен от ранно детство със здраво и силно телосложение. Когато той върви, крачките му са спокойни и бавни, а походката е твърда и изпълнена с достойнство. Но този, на когото се случва да ходи до него, без да изостава, изведнъж му става ясно колко бързо върви той в действителност. И действително – обикновеният човек едва смогва да върви редом с него.
Що се отнася до изражението на лицето, то винаги е пълно с душевна топлота, мекост и човечност, съчетани със силна воля и чувство за собствено достойноство. Когато се движи, движенията му са пълни с природна грация и свобода, маниерите му за безгрижна щедрост и зад всички тези качества лесно се долавя неговата искреност и сериозност, с нищо несравнимата му наблюдателност, непоколебимата му увереност в себе си и в�